Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
Лордът я наблюдаваше с вкаменено лице, вперил очи в нейните.
— Правилно.
Катса кимна.
— Ясно. В случай, че думите ни отидат нахалост, Ранда ми нареди да ви подложа на мъчения, докато някоя от дъщерите ви не приеме да се омъжи за ландърския лорд.
Лицето на Елис не трепна.
— Предвиждах го.
— Какво правиш, Катса? — попита я шепнешком Гидън.
— Кралят… — продължи Катса и кръвта нахлу с такава сила в лицето й, че се наложи да се подпре върху писалището, — понякога кралят е справедлив. В този случай обаче не е. Иска да пречупи волята ви. Но не го прави лично. Възлага задачата на мен. А аз… — внезапно Катса усети прилив на сили; отблъсна се от писалището и изправи гръб, — аз няма да изпълня заповедта му. Няма да принудя нито вас, нито дъщерите ви да му се подчините. Милорд, свободен сте да постъпите както желаете.
В стаята се възцари мълчание. Елис зяпна от удивление и се облегна тежко върху писалището, сякаш досега го е крепила опасността, а липсата й го е омаломощила. Гидън, изгубил дар слово, бе затаил дъх. Ол, застанал встрани, я наблюдаваше с умилено, загрижено лице.
— Изненадан съм, милейди — продума най-сетне лорд Елис. — Благодаря би, милейди. Всъщност думите са безсилни да изразят признателността ми.
Катса не смяташе, че е редно да й благодарят, задето не причинява болка. Да доставяш радост е похвално, да причиняваш болка — противно. Да не пораждаш нито едното, нито другото е нищо, а нищото не предизвиква благодарност.
— Не ми дължите признателност — отсече тя. — Опасявам се, че неприятностите ви с Ранда няма да приключат.
— Катса… — обади се Ол. — Сигурна ли си, че искаш да постъпиш така?
— Помисли ли какво ще ти стори Ранда? — додаде Гидън.
— Каквото и да направиш — увери я Ол, — ние ще те подкрепим.
— Не — възрази Катса. — Няма да ме подкрепяте. Сама ще понеса отговорността. Ранда трябва да остане с впечатлението, че с Гидън сте се опитали да ме принудите да изпълня заповедта му, но не сте успели.
Почуди се дали ще се наложи да ги нарани, за да изглежда по-убедително.
— Но ние също не искахме да изпълним нареждането му — уточни Гидън. — Нашите думи те тласнаха да вземеш това решение. Нямаме право да наблюдаваме безучастно как…
— Разбере ли, че не сте се подчинили — подхвана назидателно Катса, — ще ви хвърли в затвора или ще ви убие. Мен не може да ме нарани. Дори всичките му стражи не са способни да ме заловят. А дори да ме заловят, на мен не разчита цяло домакинство, както на теб, Гидън, и нямам съпруга като теб, Ол.
Гидън я изгледа мрачно. Отвори уста да проговори, но Катса го прекъсна.
— Отидете ли в затвора, на никого няма да сте от полза. Рафин се нуждае от вас. Аз също ще се нуждая от вас, където и да съм.
Гидън се опита да продума.
— Няма…
Налагаше се да го принуди да проумее. Да му отвори очите на всяка цена. Стовари юмрук върху писалището и документите отхвръкнаха на пода.
— Ще убия краля! — извика тя. — Ще убия краля, ако откажете да ме послушате. Това е мой и само мой бунт. Не се ли съгласите, кълна се в Дарбата си, ще убия краля.
Не знаеше дали ще го направи. Но знаеше, че се е развилняла достатъчно, за да й повярват. Обърна се към Ол.
— Кажи, че си съгласен.
Ол прочисти гърло.
— Ще бъде както искаш, милейди.
Погледна Гидън.
— Това не ми харесва — промърмори той.
— Гидън…
— Както кажеш… — примири се той и впи очи в пода със зачервено, сърдито лице.
Катса се обърна отново към Елис.
— Лорд Елис, ако Ранда научи, че капитан Ол или лорд Гидън са се съгласили доброволно, ще разбера кой е издайникът. Ще те убия. Ще убия дъщерите ви. Разбирате ли?
— Разбирам, милейди — отвърна Елис. — И ви благодаря още веднъж.
Нещо заседна в гърлото й при тази повторна благодарност, след като го бе заплашила толкова свирепо. Когато си чудовище, помисли си, те хвалят и ти благодарят, понеже не се държиш като чудовище. Копнееше да не постъпва жестоко, без да предизвиква възхищение.
— А сега, в тази стая, само ние четиримата ще обмислим подробно какво ще твърдим, че се е случило днес — заключи тя.
Вечеряха в трапезарията на Гидън, в замъка на Гидън, както предишната нощ. Гидън й позволи да пореже врата му с нож, а Ол — да насини лицето му. Щеше да го направи и без позволение, защото знаеше, че няма да убедят Ранда без доказателства за схватка. Ол и Гидън обаче прозряха далновидността й или се досетиха, че тя ще го направи със или без съгласието им. Оставиха се смело в ръцете й. Не й беше приятно, но се постара да им причини възможно най-малко болка.