Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Очакваше да се хързулне обратно към ръба и да падне. Отвори очи и се оказа, че се е заклещила между отломки от скала. Май нямаше счупени кости, колкото и натъртено да беше тялото й. По снега капеше кръв от прежулената и брадичка.
Подпря се да седне. Гашадите стояха в безмълвна редица от другата страна на разбитата снежна арка.
— Възхищавам ти се! — изчегърта гласът на Идлис. — Но въпреки това ще те хвана.
Гашадите се обърнаха като механизми и затичаха равномерно нагоре. Каран погледна в същата посока. Щяха да минат часове, преди те да се доберат до съединението на двете била. Но не се залъгваше, че е в безопасност. Ако поддържаха някаква връзка с Каркарон, Рулке щеше да я причака в подножието на този склон, преди да се е притаила в гората.
— Никога няма да ме спипате! — викна тя с продрано гърло и се насили да тръгне.
Не спря поне час. Почина няколко минути и продължи до здрач. Излезе на пътеката, която водеше към Шазмак.
Тук отново се уплаши — в снега личаха следите на трима-четирима гашади, толкова дълбоки, че те несъмнено бяха превивали гърбове под тежки товари на път към Шазмак.
Какво ли означаваше това? Рулке да не е напуснал Каркарон? Или машината е била повредена толкова, че са я разглобили и отнесли на части? Как да разбере?
Продължи пипнешком и по тъмно — хем се боеше да не налети на още гашади носачи, хем я пришпорваше ужасът да не бъде настигната от Идлис и неговия отряд.
Преди да се развидели, тя усети, че склонът става по-полегат. Оттук до моста имаше половин левга открита земя. Успееше ли да прекоси реката и да се шмугне в гората, щеше да се промъкне до пътеката, слизаща по канарите, и да се прибере в Готрайм. Скри се зад камък, откъдето виждаше моста. Подаде предпазливо глава — три източени силуета вървяха към моста от отсрещната посока.
Не й се вярваше да са я забелязали, защото очите на гашадите не бяха зорки. Тук вече можеше да се спусне в клисурата. Спокойно, мина по замръзналата река, покатери се между камънаците по другия склон, пропълзя към бруления от ветровете рид и се скри от нежелани погледи. Опитваше се да върви там, където дълбокият сняг няма да я издаде. Накрая си плю на петите и не спря да тича, докато не се приюти в прекрасната си Готраймска гора.
Предишната нощ едно извънредно ядосано същество изскочи от леговището си сред облак от разпръснат сняг. Постоя на склона над Каркарон, поемайки си дълбоко дъх. Това беше лорскът, паднал в локвата разтопен метал. Страдаше непоносимо. При всяко движение изпод черната кора на раните му се процеждаше кръв и светложълта течност.
Трудно се принуждаваше да се движи заради болката. С всяка тромава крачка трепваше от главата до петите. Студът пареше босите му крака. Присвиваше се от глад. Завъртя глава и вятърът донесе миризма на топла жива плът.
Тръгна на зиг-заг и попадна на следи от същество, излязло от снежно леговище като неговото. Позна миризмата — онази малка женска с червената коса, която беше в залата. Щеше да го засити само за ден-два, но пък месото й сигурно беше вкусно и крехко. Лорскът пое по следата на Каран.
Скоро се натъкна на стъпки от много хора и накрая стигна до падналия снежен мост. Премери на око разстоянието. Можеше да прескочи, но ако беше здрав. Пък и нямаше нужда. Следваше дирята на гашадите до мястото, където се съединяваха двата рида. И тук въпреки падналия наскоро сняг долавяше миризми от множество пътници. Лорскът намери пътеката към Шазмак и се досети, че наблизо има прясно месо.
Каран си внушаваше, че всичко ще се подреди според желанията й, стига да се върне у дома. Колкото и да бе загазила за кой ли път, пак й се искаше да мисли за бъдещето, за себе си и Лиан (ако някога й прости) и за Готрайм — как да го възстанови, да се избави от бремето на дълговете и данъците.
И в същото време се страхуваше да доближи канарите, където беше единствената пътека надолу — сигурно някой дебнеше там. Боеше се обаче да стои в гората. И се опасяваше, че дори да се подслони в дома си най-сетне, Рулке ще дойде да я измъкне и оттам. С протакането не печелеше нищо. Преглътна няколко хапки и продължи много внимателно към площадката над канарите. В съзнанието й все по-често се мяркаха откъслечни чужди мисли за преследване. Не се съмняваше, че е доловила отдалеч присъствието на гашади.