Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Техните гърлени викове отекваха между канарите. Тя се застави да запази спокойствие, да не се страхува от тях.
Залиташе, когато свърна от брега към пещерата. Нека си мислят, че се опитва да им избяга през портала. Макар и едва забележима, пътечката щеше да ги отведе право към пещерата. Мейгрейт се затътри по хълмчето и в движение извади от джоба си каменното яйце, което бе сътворила от четири различни късчета. То беше ключът към портала.
Доближаваха двама по двама. Мейгрейт се вмъкна между двата стърчащи остри камъка, размаха ръката с яйцето и призова своя портал. Той оживя на мига. Въображението често й пречеше да се прехвърля свободно където иска, но едно място бе запечатано завинаги в паметта й. Тя извика спомена за подземието във Физ Горго, където Вартила я бе изтезавала, след като Каран избяга с Огледалото.
Шмугна се припряно от другата страна на камъните и се постара гашадите да видят, че тръгва към пещерата. Щом се струпаха между камъните, тя закрепи образа и отвори портала с цялата му мощ. Разнесе се тътен, вдигна се пушилка и те изчезнаха — един, двама, трима, четирима, петима… Къде ли беше последният от групата? Кулис с бръснатата глава бе изостанала малко и се взираше недоверчиво в камъните.
Спря точно пред грубо издяланите колони. Озърташе се трескаво и нямаше намерение да продължи навътре. Мейгрейт заобиколи безшумно от другата страна. Порталът вече се колебаеше, когато тя притича и блъсна младата жена в гърба. Кулис политна напред, но се извъртя и се вкопчи в косата й.
Мейгрейт се боричкаше отчаяно с нея. Виждаше смътно други лица по-назад — Ребан и Куисан се мъчеха да излязат от поглъщащия ги портал. Кулис беше неимоверно силна, но в последния миг Мейгрейт я блъсна с чело по брадичката.
Главата на Кулис се отметна назад и Мейгрейт я запрати навътре с тласък в гърдите. Успя да събори и Ребан, и Куисан. Незабавно затвори портала.
Свлече се между камъните, не можеше да си поеме дъх. Размина й се на косъм, но се отърва. През този сезон от Физ Горго дотук човек трябваше да пътува поне два месеца. Предостатъчно.
Докато махаше въжетата от ръцете си, тя неволно се питаше какво ли е искал Рулке от нея. Пулсът й зачести от идеята да го срещне отново, но тя сама щеше да реши кога и как да се случи това.
12. Фейлемите
Няколко дни по-късно Мейгрейт седеше край реката и поправяше една кошница. Рядко показващото се зимно слънце сгряваше гърба й, ромоленето на водата беше като музика в ушите й. Неочаквано усети някого зад себе си. Обърна се бавно, защото не долови заплаха, и огледа трите фигури до бивака — две жени и мъж, наглед нито млади, нито стари.
Жените бяха по-ниски от Мейгрейт, а мъжът — със същия ръст като нея. Застиналите им пози издаваха безпокойство. Колкото и да се различаваха по телосложение, цвят на косата и външност, осведоменият веднага би разпознал в тях фейлеми по розовата кожа и стаените в очите им незнайни столетия живот. Освен това Мейгрейт помнеше добре жените.
Изправи се припряно. Десетки години минаха, откакто бе срещала друг фейлем освен Фейеламор, но в душата й се бе вкоренило детското страхопочитание. Не би позволила обаче да се досетят за чувствата й.
А фейлемите на свой ред като че се притесниха при вида на уверената, уж съвсем млада жена, която закрачи към тях и тъмнокестенявата й коса се разпиля по раменете. Очакваха да заварят тук Фейеламор. Е, да, познаваха Мейгрейт, но тя отдавна не беше стеснителното, вечно омърлушено момиченце.
Не спазваха обичая на ръкостискането, този път обаче стоящата отпред подаде ръка.
— Приветствам те, Мейгрейт. Аз съм Еламай, ако си ме забравила. С мен са сестра ми Халал и братовчед ми Гетрен.
Мейгрейт стисна десницата и, но след това прегърна всеки, както подобаваше между фейлеми. Пренесе раниците им в бивака и им поднесе ферментирал нектар в дървени чаши. Новодошлите вдигнаха наздравица и похвалиха питието, придържайки се към безукорната учтивост. Едва тогава Халал изрече думите, за които се бе подготвила Мейгрейт.
— Къде е Фейеламор? — Въпросът прозвуча като трошене на лед под тежка длан. — Заповядахме й да остане тук.
Тя стисна устни, в очите й тлееше едва сдържан гняв.
— Отиде в Каркарон да узнае какво прави Рулке.
Бяха минали месеци, откакто Фейеламор успя да се свърже със сънародниците си.
— Защо?!… — зафъфли Халал от бяс. — Защо тя не се подчини на волята на фейлемите?
— Рулке е в Каркарон. Страхуваше се, че замислите му може да са много опасни. И е твърдо решена да си върне една книга…