Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Еламай стовари длан по масата.
— Прекалено се е възгордяла, време е да и наложим смирение. — Вторачи се в Мейгрейт така, сякаш я бодеше с игли. — Тя какво си е въобразявала, че сме правили през вековете, откакто я прогонихме за нейните злодеяния?
— Всъщност защо я прогонихте? — плахо попита Мейгрейт.
Открай време размишляваше над това. И до ден днешен не знаеше дали е свързано с престъплението, извършено от нейните родители, нито бе научила коя и каква е тя — тяхната дъщеря.
— Отблъснахме я заради прегрешението на твоята майка. И заради тебе. Оттогава се справяме доста добре и без царица-майка. Разказвай, моля те!
Мейгрейт започна от началото на събитията преди година и половина, когато Фейеламор я изпрати да открадне Огледалото от Игър. Описа им как изнуди Каран да тръгне с нея. Така се изниза следобедът. По здрач прегракна и Гетрен приготви вечерята. Еламай и Халала отидоха да се поразходят край реката. Една от двете — неясна сянка в отблясъците от огъня — посочи вечерното небе. Мъглявината Скорпион се спускаше към хоризонта, тъмната луна навлизаше в последната си четвърт. До хид оставаха няколко дни. Скорпионът подсети Мейгрейт за Рулке и тя потръпна.
Двете се върнаха и пак седнаха да слушат. Мъглявината се скри, луната се местеше недоловимо на запад. В късната нощ заваля сняг. Халал и Еламай станаха до донесат по-големи дърва за огъня.
Дочакаха и зората. Мейгрейт пресипваше, очите й се зачервиха. Стигна и до портала на Фейеламор.
— Възмутително! — процеди Гетрен.
Описа им и преживелиците си в Хависард. Не спомена само какво почувства там, нито пък за сребърния писец и късчето хартия с името Аелиор.
Разпитваха я придирчиво за златото и книгата. Мейгрейт обаче не знаеше нито защо Фейеламор е търсила златото, нито какво съдържа книгата.
— Ааканско злато, казваш… — промърмори Еламай.
— Убедена съм. Вдъхва неприятно усещане, а Фейеламор тържествуваше, когато го намери.
— Златните накити на Ялкара — натърти Гетрен, — които се смятаха за загубени, след като тя се прехвърли през портал на Аакан. Значи все пак не ги е взела!
— Могъщо творение — тихо добави Еламай.
— И твърде опасно! — натърти Гетрен, явно най-предпазливият от тримата. — Особено за нас. Къде е златото сега?
— Не знам. Може би в някоя от пещерите, които използваме за складове. Не съм го виждала от деня, когато се върнахме тук.
— Заведи ни там! — възкликна Халал. — Трябва да бъде надробено и разпръснато по целия свят, за да не бъде употребено никога.
Веднага отидоха в пещерите. Претърсиха всяко кътче, с дарбите си фейлемите провериха и за скривалища. Нямаше и помен от златото.
— Това не ми харесва — троснато каза Еламай. — Предчувствам, че тя ще извърши големи злини с него.
Върнаха се в бивака и Халал реши:
— Утре ще претърсим цялата долина. Трябва да бъде намерено. Гетрен направи палачинки и ги поля със сироп. Мейгрейт довърши разказа си.
— Сега Рулке е в Каркарон и Фейеламор отиде да научи защо се е преместил там. Беше уплашена.
— Като нас — сподели Гетрен. — През тази година ще настъпят огромни промени, но не се знае какви ще бъдат. Нищо няма да остане същото.
Дългият разказ опустоши бездруго изчерпаните сили на Мейгрейт. Млъкна и зачака. Но този път погледите им я отбягваха, а лицето на Еламай се помрачи за миг от сянка на съжаление. Хвана Мейгрейт за ръката и я отведе в колибата, дори й свали ботушите и се погрижи да е добре завита с одеялата.
Мейгрейт полежа заслушана в гласовете им. Мелодичната реч на Гетрен отново сякаш се противопоставяше на резкия говор на Еламай. А Халал изричаше думите с властна невъзмутимост — тя бе съперничила на Фейеламор за водачеството в прастари времена. И може би фейлемите нямаше да сбъркат, ако я бяха избрали. Мейгрейт долавяше стаеното у нея огорчение.
Унесе се постепенно. Стресна я по-разгорещен спор.
— Страхувам се и да мисля с какво се е захванала — призна Халал. — Отворила е портал! Как да и се подчиняваме след такива престъпления?!
— Трябва да се отървем от нея! — разпалено предложи Еламай.
— Боя се, че това ще ни съсипе — промълви Гетрен. — Да я изоставим и да се върнем в Мириладел.
13. Кървава следа
На Каран й идеше да пищи, да разхвърля снега с ритници, да блъска с юмруци по скалите, за да й олекне. Не можеше да понесе, че отново са я подгонили гашади.
Но какво друго да прави, освен пак да им избяга? Хукна лудешки нагоре, раницата я биеше по гърба, сърцето й като че удряше още по-силно в натъртените ребра. Тичаше, а сълзите на ужас замръзваха по бузите, накрая дробовете й започнаха да парят, усети и кръв в устата.