Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Стига с тази книга! — сопна се Гетрен, но се овладя. — Ще ни разкажеш всичко поред по-късно. Сега искаме да се нахраним.
— Ще дойдат ли и други? Тримата се спогледаха напрегнато.
— Почти половината фейлеми на Сантенар. Ще бъдат стотици. Но те са много по-назад. Ние бързахме да подготвим мястото за тях. Макар че от Мириладел дотук са поне триста левги, не си дадохме нито ден отдих по пътя.
Разположена до Големите планини в континента Лоралин, Мириладел беше земя на безкрайни гори, безбройни езера и мочурища и голи канари. Зиме я сковаваха люти студове, лете я налягаше влажен задух, а и приютяваше какви ли не пълзящи и хапещи буболечки. Но фейлемите я бяха избрали за свое убежище още след появата на Възбраната. Мейгрейт живя там в детството си и не помнеше Мириладел с добро.
Халал наистина изглеждаше изтощена. Взря се в Еламай, която безмълвно поклати глава.
Мейгрейт пак се зачуди защо липсваше всякаква прилика между двете. По-младата Еламай имаше много светла коса, почти прозрачна, и сиви очи вместо кафяви. Макар и нисичка, беше яка. Дори когато беше спокойна, очите й гледаха палаво. Халал пък просто беше изморена и угрижена.
И двете подканиха с поглед Гетрен. Той се отличаваше с черни вежди, дълги ресници и тъмнозлатисти очи. Имаше и бръчки по челото.
Изрече с кроткия си мелодичен глас:
— Не знаем нищо. Нека първо чуем нейната история. Мейгрейт губеше увереността си. Фейеламор често се домогваше безогледно до целите си, без да я интересуват последствията. Тези хора не се държаха така — избраници на прастара човешка раса, които не започваха нищо, без да претеглят всяка възможност. Но и те излъчваха самонадеяност, свикнали да заповядват и да очакват подчинение. Тя се опита да отложи сблъсъка.
— Искате ли да се измиете и да си починете, докато приготвя храната?
Гетрен отказа с нехаен жест.
— Стига ни да сме в тази долина, за да се отморим. Ти си седи, ние ще сготвим.
С няколко думи успя да отнеме на Мейгрейт положението на домакиня. Тя седна неловко, сякаш наистина беше на гости в собствения си бивак, а фейлемите започнаха да опразват учудващо обемистите си раници. Скоро вкуси от превъзходните им гозби, на които не се бе наслаждавала толкова години.
Фейлемите предпочитаха да се засищат с всевъзможни растения. Не че отбягваха месото, но слагаха от него по мъничко, по-скоро като подправка. Когато бяха на път, по неволя се задоволяваха със сушени и пушени продукти.
Докато хапваха, приказваха си на по-безобидни теми — красотата на убежището, подбрано от Фейеламор, трудните последни дни на похода през планините, прелестната игра на светлината сред дърветата.
Щом изпиха по чаша вино, което пътниците бяха купили преди седмица, прибраха всичко и измиха паниците и чашите. Мейгрейт усещаше как и тримата са се вторачили в нея, особено Гетрен, чийто поглед беше непроницаем от преживените векове.
— Сега ще ни разкажеш за Фейеламор — изрече той с напевния си глас.
Мейгрейт се озова между чука и наковалнята.
— Д-дългът ме обвързва с Фейеламор — заекна тя. — Целият ми живот се върти около дълга — това е първият урок, който тя наби в главата ми, и го повтаря неуморно. Нареди ми да не казвам повече от това, което вече чухте от мен.
— Фейеламор има дълг към фейлемите, защото тя се пребори за честта да ни води и се закле да не опетни тази чест. А ти не й дължиш нищо, това е немислимо! Ти не принадлежиш към нас. Самото ти съществуване е тежък грях!
— Какво говориш?! — прошепна Мейгрейт.
Казано от него, онова, което отдавна трябваше да е проумяла, проби през вкоренените в ума и внушения като мълния.
— Ти не си се родила, за да изпълняваш дълга си, както е присъщо на нашия народ. Задължена си на Фейеламор единствено за обучението и отглеждането ти, отплатила си се отдавна. А и не си се заклела по своя воля да ни служиш. Фейеламор те възпита според своите желания и не може да се смята, че наистина имаш дълг към нея.
Мейгрейт ги зяпаше объркана.
Еламай се смръщи. Тя беше най-откровена в проявата на чувствата си.
— Дългът сам по себе си не означава нищо. И ти не си й задължена просто защото тя ти е повтаряла това до втръсване. — В сравнение с Гетрен говореше отсечено и грубовато. — А тъкмо Фейеламор се провали в изпълнението на дълга си… към фейлемите. Дългът да бъде една от нас. Открай време се съобразява единствено със себе си. Извърши големи злини, спрямо тебе също. Разкажи ни каквото знаеш и не пропускай нищо.
— Тя ме уверяваше, че фейлемите са като кошер и тя е царицата-майка, а вие сте пчелите-работнички, просто изпълнявате нейните заповеди и нямате собствена воля.