Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
отворена уста.
Дона Граса дръпна сина си за ръката.
- Томаш, видя ли т ова?
- Какво, мамо?
- Всички са стари хора - прошепна, за да не я чуят възрастните наоколо. - Само старци има тук.
- Но домът не е лош, нали?
- Така е, да. Ама са само старци, забеляза ли?
- Е, какво от това? Кой знае, можеш да си намериш приятели тук.
- Аз ли?
- Да, защо не? Всич ки са твоя възраст.
- Не са моя възраст. Старчоци са, не виждаш ли?
Томаш се почеса притеснено по главата.
- Мамо, т ук ще т и е д обре - настоя той. - Обстановката в дома м и изглежда прият на, а и хората, които
живеят тук, са на твоята възраст. Ще си намериш нови приятелки, ще видиш.
- Ама какви ги говориш? За какво м и е да идвам тук?
- По-добре ще т и е тук, от колкото да стоиш сама вкъщи. Виж само, тук няма да се притесняваш за
нищо. Има си хора, които ще се грижат за теб, и други, с които можеш да си пого вориш. - Сниши глас,
но все пак наблегна на думите си. - Кажи, не е ли по-добре тук, отколкото да си седиш сама, затворе на
вкъщи?
- Не говори глупост и.
- Но аз говоря сериозно. Тук ще се грижат добре за теб.
- Няма нужда други да се грижат за мен. Ст ига м и дона Мерседеш, Бог да я благослови. Освен това си
имам съседки, истински светици, които ми помагат винаги, когато се наложи...
Момичето с шапчицата и бялата престилка ги прекъсна.
- Да отидем ли на горния етаж?
- Благодаря, м ного сте любезна, но няма нужда - извини се дона Граса. - Знаете ли, ние вече...
- Хайде да се качим горе - прекъсна я Томаш и се обърна към коридора. - След като вече сме тук, нека
да видим всичко.
Дона Граса въздъхна и примирено последва сина си и дома кинята. Взеха асансьора и излязоха на
дълъг коридор, чийто под бе покрит със светли букови дъски.
- Ox, не знам дали ще имам сили - каза майката, обезсърчена при вида на просторния коридор. -
Изморих се вече, Томаш. Не съм на твоята възраст, сине.
- Пристигнахме - каза девойката, сочейки към третата врата вдясно. - Ето тук е.
Изминаха последните метри от коридора и влязоха в една стая. Не беше много голяма, но изглеждаше
спретната. Чамовите мебели бяха в ретро стил. Имаше гардероб, телевизор, канапе и голямо легло,
писалище с букет цветя, всичко бе подредено с вкус.
- Стаята е хубава, нали? - попита Томаш. От иде до прозореца и погледна навън. - Ей! Има изглед към
гората!
Дона Граса се приближи и погледна. Гората беше всъщност малката борова горичка, през която бяха
минали преди малко.
- Е, добре, можем ли да си тръгваме вече? - попита тя с известно нетърпение.
- Мамо, не т и ли харесва стаята?
- А, много е хубава, вярно. Но съм малко изморена вече, знаеш ли? Искам да се прибирам у дома.
Томаш преглътна мъчително. Беше настъпил моментът да из прави майка си с лице към
действителността и трябваше да събере кураж, за да го стори.
- Мамо, чуй ме - започ на той. - Дона Мерседеш ми каза, че няма да може да се грижи за теб известно
време.
- Така ли? Ами вчера я видях, нищо не м и каза. Какво и е?
- Ъъъ... изникнал е неочаквано някакъв семеен проблем.
- Сигурно е заради мъжа и. Горкият, страда от подагра и дона Мерседеш все се ядосва. Дали не е
получил нова криза?
- Да, сигурно е затова.
- Веднага ще и се обадя. Горката! Онзи ден м и разправяше, че...
- Мамо, мамо - прекъсна я синът. - Проблемът е, че за из вестно време няма да има кой да се грижи за
теб.
- Е, и?
- Как „е, и―? Кой ще т и пазарува? Кой ще ти готви? Кой ще т и чист и?
- Ъъъ... ще помоля съседката. Мария Клот илде е прекрасно мом иче и вече ми каза веднъж, че винаги,
когато имам...
- Виж, мамо, всичките ти съседки от иват на поч ивка.
Дона Граса облещи очи невярваща.
- Съседките ми от иват всички на поч ивка? Къде ще ходят на почивка?
Томаш вече се потеше.
- Откъде да знам. Ще ходят в Алгарве или в Бразилия, не знам и не ме интересува.
- Много странно е всич ко това. Виж само, Мария Клот илде все е притеснена, горката, мъжът и е
безработен и не може да си намери работа. А за Дулсе, онази от втория етаж, да не гово рим! Пенсията за
нищо не и стига, няма пари дори да си плати на домоуправителя. Освен ако не извикам онази... как се
казваше... е де, онази, нацупената, от първия етаж, която наследи леля си? Чакай... ъъъ... Грасиета. Освен
нея да викна.
- Мамо, дона Грасиета поч ина.
- Почина ли?
- Преди пет години.
- Нещо си се объркал. Ако беше умряла, аз и баща т и щях ме да знаем.
Томаш чувстваше, че ще избухне. Трябваше да разреши проблема, и то веднага.