Седмият печат

- Тоест им ператор Нерон е римлянин, равен е на Слънцето и на голем ия Звяр. Той е Ант ихристът от

Апокалипсиса, защото по онова време е нареждал да убиват християните в рим ския Колизеум. От него

най-много са се страхували християните по времето, когато е било написано Откровението.

Лицето на Орлов придоби замислен вид.

- Разбирам - промълви т ой. - Но тук има нещо, което не се връзва. Ако Звярът от Апокалипсиса е

Нерон, защо убийците на двамата учени са оставили числото на Звяра до своите жер тви?

Историкът вдигна два пръста.

- Виждам само две възможности - каза той. - Първата е по-проста. Тройната шестица е символич ното

число на Сатаната. Ако убийците принадлежат към някаква секта, както допуска Интерпол, нормално е

да искат „да подпишат― своите действия е този символ. В този контекст, очевидно е, че тройната шести-

ца не сочи Нерон, а Дявола.

- Подобно тълкуване е разбираемо - съгласи се Орлов. - Каква е втората хипотеза?

- Втората хипотеза е по-сложна и по-д ръзка, но се опасявам, че все още не разполагам с всички данни,

за да я формулирам.

- Вижте, нали няма да ме оставите само с догадки? Кажете ми какво имате предвид.

- Няма да повярвате.

- Изплюйте камъчето, моля ви.

Историкът въздъхна. Не му се щеше да излага заключения, преди да разполага с цялата информация,

която смяташе за нужна. Но можеше да му даде някаква следа.

- Е, добре - склони той. - Мисля, че уб ийците са оставили тройната шест ица край жертвите си, защото

са искали да от правят нещо като послание.

- Послание ли? Какво послание?

Томаш отново се почувства разколебан. Дали да продължи? Трябваше да си изясни някои неща, да

попълни някои празноти. Но руснакът го гледаше очаквателно и беше ясно, че няма да го остави на

мира, ако не му разкрие заключението, до кое то беше стигнал, макар и преждевременно. Трябваше да му

подхвърли нещо, колкото и малко да бе. И когато осъзна това, той преодоля колебанието си и повдигна

крайчеца на булото, под което се криеше тайната.

- Послание за края на света.