Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
обгръщаха ревниво и властно града . Напомняха средновековна крепост, увенчаваща като корона най-
високата част на града, но всъщност бяха само руините на стария университет с изящната камбанария,
изпъкваща като старинно бижу.
- Мамо, видя ли какъв хубав ден е навън? - Махна към прозореца. - Хайде да излезем да се
поразходим, да подишаме чист нъздух, да ни напече слънце.
Дона Граса, все още завита с чаршафите, го изгледа изпита телно.
- Добре ли си, сине?
Томаш се приближи до леглото.
- Мамо, откога не си излизала от къщи?
- Ами... не знам.
- Не си излизала, откак се изгуб и и те заведоха в болница та. Две седмици има оттогава.
- Е, и какво от това?
- Но как можеш да живееш така?
- Ааа, пак започваш. Дона Мерседеш ми осигурява покупките, слава богу. Не ми трябва да скитосвам.
- И на лит ургия не ход иш вече!
- Теб това какво те засяга? Моля си се тук вкъщи и м и е предостатъчно.
Синът отвори вратата на гардероба и се взря в чекмеджетата и закачалките с дрехи.
- Какво искаш да облечеш?
- Къде ще ходя?
- На разходка, мамо.
Дона Граса отметна чаршафите и седна на крайчеца на леглото.
- Баща ти ще дойде ли?
- Забрави за татко. Нека да излезем малко на слънце и да подишаме чист въздух. Какво ще облечеш?
- Дай м и нещо хубаво. - Посоч и една рокля, окачена в гардероба: беше розова с бели къдрички на
презрамките. - Дай ми тази, купих си я в Лисабон в деня, когато защити докторантурата си.
Томаш извади роклята и я остави на кревата.
- Обличай я тогава. Изм ий се и се напарфюм ирай. Искам да си хубава, чу ли ме?
Граса погледна роклята.
- Ама къде ще ходим все пак?
Синът излезе от стаята, за да я остави сама, но преди да зат вори вратата, отново повтори онова, което
и беше казал, когато се събуди.
- Днес ще от идем на разходка.
АВТ ОМОБИЛЪТ БАВНО СИ ПРОБИВАШЕ ПЪТ СРЕД ДВИЖЕНИЕТ О В Т ОВА късно утро. Когато мина межд у Каза ду
Сал и Коншада, зави надясно и пое нагоре по пътя към Университетската болница. Във фолксвагена
беше горещо и Томаш отвори прозоре ца, за да влезе малко въздух. Хладен ветрец повя в колата, мек и
приятен, и освежи обстановката вътре. Заобиколиха площада на Козеляш и когато приближиха Кинта де
Санта Комба, свиха в една уличка, която излизаше на малък площад - спокойно и приятно място с
бухнали дървета, нежно опрели корони в покривите на големите къщи, сякаш времето беше спряло.
- Какво ще кажеш да спрем тук? - предложи Томаш, дока то паркираше автомобила, преди да е чул
отговора.
- Тук ли? Защо?
- Нима не виждаш цялата тази зеленина? Хубаво е, нали?
Известен площад с кръгово движение в Коимбра. Приятно място за разходка и отдих е градината на Каза ду Сал. -
Б. пр
Дона Граса се огледа наоколо.
- Да, изглежда приятно.
- Нека да походим малко пеша. Ха йде, ела, ще т и се отрази добре.
Помогна на майка си да слезе и бавно тръгнаха сред дърветата. Беше тихо, закътано място, въздухът
ухаеше на бор, чуваше се концертът на мушиците и цикадите, които се надпява ха в близката горичка,
невидими, но шумни. Минаха покрай ограда, която бе превзета от плъзналите по нея растения и се бе
превърнала в жив плет, подрязан грижливо отгоре. Томаш се спря пред една врата.
- Гледай т и, колко интересно - каза той. - Обърна ли внимание как се казва това място?
Майка му се взря в изписаните по плочките думи.
- Мя... Мя... Какво пише тук?
- Място за отдих - прочете Томаш. - Интересно.
Дона Граса изглеждаше заинтригувана.
- Място за поч ивка ли? Ама от какво да си поч иват? - Погледна към горич ката. - Може би след
разходка?
- Сигурно - побърза да се съгласи синът и. - Я да поглед нем вътре.
Прекрачиха прага и тръгнаха по пътека с каменни плочи сред тревата. Капчици вода искряха по
краищата на зелените стъбълца: явно моравата е била полята току-що. Почукаха на вратата на къщата и
една девойка с шапчица и бяла престилка из лезе да ги посрещне с мила усмивка.
- Здравейте, добро утро.
- Идваме да разгледаме дома - каза Томаш. - Може ли да влезем?
- Моля, заповядайте.
Девойката ги поведе да им покаже дома. Започнаха от кухнята, където две жени се суетяха около
големи, вкусно ухаещи тенджери, и после минаха през салона. Всичко изглеждаше приветливо и добре
подредено, макар и малко тъмно. В салона беше включен телевизор и няколко човека си почиваха,
седнали на широки фотьойли - едни забили поглед в екрана, други пле тяха, а двама бяха задрямали с