Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл

Събудиха се внезапно. Енкидо може и да беше ням, но въпреки това можеше да изкарва гръмотевични звуци от лакирания рог, допрян до устните му. Като че ли самите стени трепереха. Момичетата запищяха и запушиха с длани ушите си, но звукът не спря дори след като скочиха на крака. Ашия нямаше представа за времето, но сигурно бяха спали в продължение на часове. Чувстваше се освежена, макар тялото все още да я болеше.

Евнухът окачи рога на стената, подаде на всяка една от тях по една кърпа и ги поведе към банята. Момичетата се движеха една след друга, но Ашия непрекъснато хвърляше погледи назад към братовчедките си. Лицето на Шанвах беше студено, лишено от всякакви мисли. Сиквах вървеше с накуцване и попъшкваше, докато слизаха надолу по стълбите.

Както и преди, Енкидо ги изчака отвън, докато влизаха в съб­лекалнята. Чуваха бълбукането на фонтаните, докато размотаваха бидотата си, но иначе цареше тишина. И наистина се оказа, че банята е празна.

Шанвах и Сиквах се огледаха нервно, чувстващи се като джуджета в голямото помещение. Ашия плесна с ръце, привличайки вниманието им.

– Ний’дама’тинга Мелан каза, че трябва да прекарваме по един час на ден в банята. Да не губим време.

Тя нагази във водата и поведе момичетата към най-големия централен фонтан. В основата му имаше каменни пейки, на които къпещите се можеха да полегнат и да се подложат под горещите струи.

Сиквах се потопи в димящата вода и изстена.

– Точно така, сестро – каза Ашия и се приближи до нея, за да огледа отока на бедрото ѝ, и започна да го масажира така, както бе направил Енкидо. – Отокът не е голям. Позволи на горещата вода да отнеме болката и той ще се изцери бързо.

– Ще се появят нови – каза Шанвах с равен и безжизнен глас. – Той никога няма да спре.

Сиквах потрепери и кожата ѝ настръхна въпреки топлата вода.

– Ще спре – възрази Ашия, – след като разгадаем загадката.

– Загадката ли? – попита Шанвах.

Ашия посочи към синината на рамото си. Шанвах имаше същата, както и Сиквах.

– По кожата на учителя ни има същите белези. Когато нанесеш удар в тях, ръката ти се обездвижва за известно време.

Сиквах отново започна да плаче.

– Но какво означава това? – попита Шанвах.

– Тайната на дама’тингите – отвърна Ашия. – Мелан каза, че трябва да научим шарусахк. Загадката на Енкидо е част от него, сигурна съм.

– Защо тогава ни дадоха учител, който не може да говори? – попита настоятелно Сиквах. – Такъв, който... който...

Тя се разхълца отново.

Ашия стисна успокояващо бедрото ѝ.

– Не се страхувай, братовчедке. Може би просто това е начинът. Всичките ни братя се връщаха от шарадж, покрити с отоци от шарусахк. Защо ние да сме по-различни?

– Защото не сме момчета! – извика Шанвах.

В този миг вратата се отвори и трите момичета застинаха. В банята влязоха група Оброчени, водени от Аманвах.

– Може и да не сме – каза Ашия, като привлече погледите на другите две момичета към себе си. – Но сме от кръвта на Избавителя и няма нищо, което обикновените момчета могат да правят, а ние да не можем.

– Използвате нашия фонтан – извика Аманвах, докато се приближаваше заедно с останалите към тях. Тя посочи към малкия фонтан в далечния край на басейна. – Черните бидота се къпят там.

Останалите ний’дама’тинги се разсмяха като по команда. Аманвах беше само на единайсет, но момичетата, някои от които бяха няколко години по-големи от нея и скоро щяха да получат белите си воали, ѝ се подмазваха, за да спечелят благоволението ѝ.

Кракът на Сиквах се стегна и Ашия усещаше, че Шанвах също бе готова да скочи и да хукне като заек.

– Не обръщайте внимание на приказките им, малки братовчедки – каза тя. – Но все пак да отидем там. – Тя ги хвана за ръцете и нежно ги изправи на крака, след което ги подтикна към другия фонтан, хвърляйки пълен с ненавист поглед към Аманвах. – По-малък фонтан и смехът на няколко момичета са малка цена, която ще платим за нашия един час почивка.