Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Мод намери мястото си на облечените в червен плюш скамейки. Събитието се отразяваше от десетки репортери и фотографи и от снимачен екип с огромни кинокамери. Големите държавници влязоха по един, по двама и се разположиха край дългата маса. Клемансо беше отпуснат и непочтителен, Уилсън — сковано официален, Лойд Джордж приличаше на стар бантамски петел. Появи се Гас Дюър и заговори на ухото на Уилсън. После отиде при представителите на пресата и каза нещо на красива млада репортерка с едно око. Мод си спомни, че я е виждала. Можеше да прецени, че Гас е влюбен в нея.
В три някой призова за тишина и настана почтително мълчание. Клемансо каза нещо, отвори се една врата и двамата германски представители влязоха. Мод знаеше от Валтер, че никой в Берлин не е пожелал името му да стои под договора и накрая бяха пратили външния министър и министъра на пощите. Двамата мъже бяха бледи и засрамени.
Клемансо произнесе кратка реч, после кимна на германците. Двамата извадиха писалки от джобовете си и подписаха документа. След миг, по нечут сигнал, отвън прогърмяха оръдията и известиха света за подписването на мирния договор.
И останалите делегати дойдоха да подпишат, не само от великите сили, но и от всички държави по договора. Това трая дълго и зрителите почнаха да разговарят. Германците седяха сковано, докато най-сетне всичко свърши и ги съпроводиха навън.
На Мод й призля от отвращение. „Проповядвахме мир“, рече си тя, „а през цялото време сме кроили отмъщение.“ Тя напусна двореца. Отвън радостните зрители се тълпяха около Уилсън и Лойд Джордж. Мод заобиколи множеството, отиде в града и се отправи към хотела на германците.
Надяваше се Валтер да не е прекалено смазан — днес за него беше ужасен ден.
Завари го да си събира багажа.
— Довечера си отиваме у дома — рече той. — Цялата делегация.
— Толкова скоро! — възкликна Мод. Тя не се беше замисляла какво ще стане след подписването на договора. Събитието имаше такова огромно и драматично значение, че тя не беше способна до погледне отвъд него.
Валтер обаче беше премислил и имаше план.
— Ела с мен — просто каза той.
— Не мога да получа разрешение да замина за Германия.
— Чие разрешение ти е нужно? Извадих ти германски паспорт на името на Мод фон Улрих.
Мод се смая.
— Как успя? — попита тя, макар това да не беше най-важният въпрос в мислите й.
— Не беше трудно. Ти си съпруга на германски гражданин. Полага ти се паспорт. Използвах специалното си влияние, само за да ускоря процедурата до няколко часа.
Тя го гледаше втренчено. Това беше толкова внезапно.
— Ще дойдеш ли?
Видя в очите му ужасен страх. Той мислеше, че тя може да се откаже в последната минута. Идеше й да заплаче заради неговия страх да не я загуби. Беше така щастлива заради страстната му любов.
— Да. Ще дойда. Разбира се, че ще дойда.
Валтер не беше така убеден.
— Напълно сигурна ли си, че това искаш?
Тя кимна.
— Помниш ли Рут от Библията?
— Разбира се. Защо?
През последните седмици Мод чете няколко пъти Книгата Рут и сега повтори думите, които така я бяха развълнували.
— „Където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог; и дето умреш ти…“ — Мод замълча, защото гърлото й се сви. После с мъка преглътна и довърши. — „И дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана.“
Валтер се усмихваше, но в очите му имаше сълзи.
— Благодаря ти.
— Обичам те — каза Мод. — Кога тръгва влакът?
Тридесет и осма глава
Август-октомври 1919 година
I
Гас и Роза се завърнаха във Вашингтон едновременно с президента. Уредиха през август и двамата да вземат отпуск и да се приберат в Бъфало. В деня след пристигането им, Гас представи Роза на родителите си.
Беше нервен. Отчаяно искаше майка му да хареса Роза. Но мама имаше прекалено високо мнение относно привлекателността на своя син за жените. Намираше недостатъци на всички момичета, които той изобщо споменеше някога. Нито една не беше достатъчно добра, особено като положение в обществото. Ако Гас поискаше да се ожени за дъщерята на английския крал, мама сигурно щеше да попита: „Нима не можеш да си намериш хубаво американско момиче от добро семейство?“