Крахът на титаните [bg]

— Много сте мила — отвърна Роза. — За мен ще е привилегия да бъда Ваша приятелка.

Майка остана доволна от комплимента. Знаеше, че е важна дама в обществото в Бъфало и смяташе, че е уместно младите жени да се отнасят почтително към нея. Роза в миг беше разбрала това. „Умно момиче“, рече си Гас. „И щедро при това, като се има предвид, че в сърцето си ненавижда всяка власт.“

— Познавам Вашия брат, Фриц Хелман — каза майка. Фриц свиреше на цигулка в симфоничния оркестър в града. Майка беше в управата на оркестъра. — Талантът му е чудесен.

— Благодаря. Ние много се гордеем с него.

Майка подхвана лек разговор, а Роза я остави да води. Гас не можеше да не си спомни как по-рано беше довел друго момиче, за което искаше да се ожени — Олга Вялова. Тогава майка му се държа другояче: беше любезна и гостоприемна, но Гас знаеше, че не е искрена. А днес явно беше.

Предния ден беше я разпитал за семейство Вялови. Лев Пешков бил пратен в Сибир като преводач към армията. Олга не посещавала много светски събития и явно била отдадена на отглеждането на детето. Йосиф призовавал бащата на Гас, сенатора, за по-голяма военна помощ за Белите.

— Явно е на мнение, че болшевиките ще се отразят зле на делата на фамилията Вялови в Петроград — каза майка.

— Това е най-хубавото нещо, което съм чувал за болшевиките — отбеляза Гас.

След чая отидоха да се преоблекат. Гас се вълнуваше от мисълта как Роза се къпе в съседната стая. Никога не я беше виждал гола. Двамата бяха прекарали доста страстни часове в нейната хотелска стая в Париж, но не се бяха любили.

— Не ми е приятно да се държа старомодно — извини се тогава Роза, — но по някаква причина чувствам, че трябва да изчакаме.

Всъщност тя не беше голяма анархистка.

Родителите й щяха да дойдат на вечеря. Гас облече смокинг и слезе. Приготви едно уиски за баща си, но той самият не пи. Смяташе, че ще му е нужно да е с бистър ум.

Роза слезе, смайващо красива в черната си рокля. Родителите й се появиха точно в шест. Норман Хелман носеше фрак и бяла папийонка, не твърде подходящо за семейна вечеря, но навярно нямаше смокинг. Беше дребен мъж с очарователна усмивка. Гас веднага забеляза, че Роза прилича на него. Господин Хелман изпи доста набързо две мартинита, единственият признак, че може би е напрегнат, но след това отказа повече питиета. Майката на Роза, Хилда, беше стройна хубавица с прекрасни ръце с дълги пръсти. Трудно беше човек да си я представи като прислужница. Бащата на Гас начаса я хареса.

Когато седнаха да се хранят, доктор Хелман попита:

— Какви се плановете ти за кариерата, Гас?