Крахът на титаните [bg]

VI

Пътят от портата на парка до двореца Версай беше една миля. Днес край него бяха наредени стотици френски конници в сини униформи. Лятното слънце отблясваше от стоманените им каски. Държаха кавалерийски копия с червени и бели вимпели, които се поклащаха на топлия ветрец.

Джони Ремарк успя да издейства на Мод покана за подписването на мирния договор въпреки унизителната сцена в операта. Наложи й се обаче да пътува в каросерията на камион, където като овци за продан бяха наблъскани всички секретарки от британската делегация.

По някое време изглеждаше, че германците ще откажат да подпишат. Героят от войната фелдмаршал фон Хинденбург беше казал, че предпочита разгром с чест пред безчестен мир. Цялото немско правителство подаде оставка, за да не приеме договора. Така постъпи и водачът на немската делегация в Париж. Накрая парламентът гласува в полза на подписването на договора с изключение на прословутата клауза за вината. Съюзниците незабавно отговориха, че дори и това е неприемливо.

— Какво ще направят Съюзниците, ако Германия откаже? — обърна се Мод към Валтер. Сега те двамата дискретно живееха заедно в страноприемницата.

— Твърдят, че ще нахлуят в Германия.

Мод поклати глава.

— Нашите войници няма да се бият.

— Нито пък нашите — отвърна Валтер.

— Патова ситуация.

— Само че британският флот не е вдигнал блокадата и Германия още не може да се снабдява. Антантата просто ще чака, докато във всеки немски град избухнат бунтове, и после ще влезе, без да среща съпротива.

— Значи трябва да подпишете.

— Или подписваме, или умираме от глад — горчиво заключи Валтер.

Беше двадесет и осми юни, точно пет години след убийството на ерцхерцога в Сараево.

Камионът докара секретарките в двора и те слязоха възможно най-пристойно. Мод влезе в двореца и се качи по централното стълбище, оградено от още натруфени френски войници, този път от Републиканската гвардия, със сребристи каски с плюмажи от конска грива.

Накрая влезе в Огледалната зала. Това беше една от най-величествените зали в целия свят. Размерите й бяха колкото на три игрища за тенис. От едната страна седемнадесет огромни прозореца гледаха към градините. На срещуположната страна прозорците се отразяваха в седемнадесет огледала. А по-важното беше, че тъкмо тук през 1871 година, след Френско-пруската война, победилите германци бяха короновали своя император и бяха накарали Франция да отстъпи Елзас и Лотарингия. Днес германците щяха да бъдат подложени на унижение под същите сводести тавани. И несъмнено някои от тях щяха да мечтаят за бъдещо отмъщение. „Рано или късно унижението, на което си подложил някого, ще те застигне“, разсъждаваше Мод. Дали на днешната церемония това щеше да дойде на ума на някой от участниците? Навярно не.