Крахът на титаните [bg]

Тя потисна надигащия се гняв.

— Знам, че си добронамерен, Бинг…

— Също така съществува възможността за развод. Знаеш, че винаги има начини един мъж да даде на съпругата си основания за това.

Мод не можа повече да се въздържи.

— Моля те, незабавно спри да се занимаваш с този въпрос — повиши тон тя. — Нямам ни най-малко желание нито за анулиране на брака, нито за развод. Аз обичам Валтер.

Бинг се начумери.

— Само се опитвах да ти кажа нещата, които според мен би ти казал Фиц като глава на семейството, ако беше тук.

После стана и се обърна към жена си.

— Да тръгваме вече? Не се налага всички да закъсняваме.

След няколко минути се появи Беа, в нова рокля от розова коприна.

— Готова съм — съобщи с такъв глас, като че тя е чакала всички, а не обратното. Мерна халката на лявата ръка на Мод, но не коментира. Когато Мод й съобщи, нейният отговор беше предпазлив и неутрален:

— Надявам се да си щастлива — беше казала тя без особена топлина. — И се надявам Фиц да успее да приеме факта, че не си поискала неговото разрешение.

Излязоха и се качиха в колата. Това беше черният Кадилак, който Фиц купи след като синият се загуби във Франция. „Фиц предоставя всичко“, замисли се Мод: „къщата, в която живееха трите жени, приказно скъпите им тоалети, колата, ложата в операта.“ Сметките й от парижкия Риц се изпращаха на Албърт Солман, адвоката на Фиц в Лондон, и се плащаха без въпроси. Фиц никога не се оплакваше. Мод знаеше, че Валтер никога няма да може да й даде такъв стандарт. Навярно Бинг имаше право и на нея щеше да й бъде трудно да се справя без лукса, с който беше свикнала. Но щеше да е с мъжа, когото обича.

Стигнаха до Ковънт гардън в последната минута заради забавянето на Беа. Публиката вече беше заела местата си. Трите жени изтичаха по стълбата с червеното килимче и стигнаха до ложата. Мод изведнъж си спомни какво направи на Валтер в същата ложа при представлението на Дон Жуан. Почувства се неловко — какво й беше станало, та пое такъв риск?

Бинг Уестхамптън вече беше там с жена си. Той стана и предложи стол на Беа. Залата бе притихнала — представлението щеше да започне. Наблюдаването на останалите беше едно от нещата, които привличаха хората в операта, затова мнозина извърнаха глави да погледнат, когато принцесата зае мястото си. Леля Хърм се разположи на втория ред, а Бинг задържа за Мод стол на първия ред. От галерията се чуха приглушени разговори — повечето посетители бяха видели снимката и бяха прочели статията в Татлър. Мнозина познаваха Мод лично — това беше лондонското общество, аристократите и политиците, съдиите и епископите, успелите художници и богатите делови хора, и съпругите на всички тях. Мод постоя малко права, та да могат добре да я огледат и да разберат колко е доволна и горда.