Крахът на титаните [bg]

V

Леля Хърм остави броя на Татлър и рече на Мод:

— Много лошо беше да се омъжиш тайно. — После се усмихна съзаклятнически. — Но пък е толкова романтично!

Седяха в салона в къщата на Фиц в Мейфеър. След края на войната Беа беше преобзавела дома в новия стил Ар деко — с практични на вид столове и модернистични сребърни украси от Аспри. На Мод и Хърм гостуваше безпътният приятел на Фиц, Бинг Уестхамптън, със съпругата си. Светският сезон в Лондон беше в разгара си и те щяха да отидат на опера, щом Беа се приготви. Беше отишла да пожелае лека нощ на Бой, вече на три години и половина, и на Андрю, на година и половина.

Мод взе списанието и отново прегледа статията. Не беше твърде доволна от фотографията. Представяла си беше, че снимката ще показва двама влюбени, ала тя за жалост приличаше на кадър от представление с движещи се картинки. Валтер я държеше за ръка и я гледаше в очите с хищния вид на порочен донжуан, а Мод изглеждаше като невинно момиче, готово да бъде прелъстено.

Текстът обаче оправдаваше надеждите й. Авторът напомняше на читателите, че лейди Мод преди войната беше „модната суфражетка“, че основа вестника Войнишка съпруга, за да води кампания за правата на жените, чиито съпрузи воюваха в чужбина, и че беше влязла в затвора заради протеста си по случая с Джейн МакКъли. Съобщаваше още, че Мод и Валтер имали намерението да обявят годежа си по обичайния начин, но избухването на войната им попречило. Бързата им и тайна сватба се обрисуваше като отчаян опит да се постъпи правилно в ненормални условия.

Мод беше настояла да я цитират точно и от списанието бяха удържали на думата си. „Зная, че някои британци мразят германците“, беше казала тя, „но зная също, че Валтер и мнозина негови сънародници направиха всичко по силите си да предотвратят войната. Сега, след нейния край, трябва да изградим мир и приятелство между бившите врагове и искрено се надявам хората да приемат нашия брак като символ на новия свят.“

През годините, когато водеше политически кампании, Мод беше научила, че понякога човек може да спечели подкрепата на някое издание, като ексклузивно му предостави добра история.

Валтер се върна в Берлин, както беше планирано. По пътя към гарата германските делегати бяха подигравани от тълпите. Една секретарка беше повалена с камък. Коментарът на французите беше „Спомнете си какво причиниха те на Белгия“. Секретарката все още лежеше в болница. А през това време германците бяха гневни против подписването на мирния договор.