Крахът на титаните [bg]

Той беше облечен в син блейзър и носеше модна сламена шапка. Роза се засмя.

— Какво има? — попита той.

— Нищо. Изглеждаш добре.

— Заради шапката, нали?

— Сладък си — отговори тя и потисна смеха си.

— Изглежда глупаво. Нищо не мога да направя. Шапките не ми отиват. Това е заради голямата ми глава.

Роза го целуна лекичко по устните.

— Ти си най-привлекателният мъж в цял Париж.

Удивителното беше, че тя наистина мисли така. „Как може да имам такъв късмет“, помисли Гас.

Взе Роза за ръка.

— Да се поразходим.

Тръгнаха към Лувъра и тя попита:

— Видя ли Татлър?

— Лондонското списание ли? Не. Защо?

— Изглежда, твоята близка приятелка лейди Мод е омъжена за германец.

— О! Как ли са разбрали?

— Искаш да кажеш, че ти си знаел?

— Досещах се. През шестнадесета година се срещнах с Валтер в Берлин и той ме помоли да предам писмо на Мод. Предположих, че това означава, че или са сгодени, или са женени.

— Колко си дискретен! Не си казал и една дума.

— Това беше опасна тайна.

— Може би все още е опасна. Това списание се изразява ласкаво за тях, но други издания може да имат по-различна линия.

— Мод и по-рано е била нападана от пресата. Тя е доста корава.

Роза изглеждаше позасрамена.

— Предполагам, че онази вечер, когато бяхте тет-а-тет, сте разговаряли за това.

— Именно. Питаше ме дали знам нещо ново за Валтер.

— Чувствам се глупаво, че те заподозрях, че флиртуваш.

— Прощавам ти, но си запазвам правото да ти припомня тази случка следващия път, когато ме критикуваш неоснователно. Може ли да те питам нещо?

— Каквото поискаш, Гас.

— Всъщност, имам три въпроса.

— Колко злокобно. Като в приказка. Ако не отговоря правилно, ще ме пропъдиш ли?

— Все още ли си анархистка?

— Това би ли те притеснило?

— Навярно се питам може ли политиката да ни раздели.

— Анархизъм е вярата, че никой няма право да управлява. Всички политически философии — от божественото право на кралете до обществения договор на Русо — се стремят да обосноват властта. Анархистите смятат, че всички тези теории са провалени и следователно нито една форма на управление не е законна.

— На теория е неоспоримо. На практика е неприложимо.

— Бързо схващаш. Всъщност всички анархисти са против установения ред, но се различават силно относно това как трябва да функционира обществото.

— А ти как мислиш?

— Сега не виждам нещата така просто, както навремето. Отразяването на работата на Белия дом ми даде друг поглед към политиката. Но все още вярвам, че властта трябва да се обосновава.