Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— О, и какво смяташ да правиш тогава? — попита заядливо Подмокрената. — Да го осиновиш? Той без съмнение ни излъга!

— Не съм ви казал и една дума, която да не е истина — намеси се Риг.

— Ти каза, че онези монети са последните ви пари!

— Да ви приличат на пари тези скъпоценни камъни? — попита Умбо.

— Първо на първо, защо сте ми взели дрехите? — попита Риг. — Моето имущество е било взето през нощта крадешком!

— Смятах да ги изпера — обясни смутено Подмокрената.

— На мен не ми изглеждат по-чисти — заяви Риг.

— Защото, като взех панталоните ти, напипах нещо в пояса.

— И трябваше да разпорите шева и да го извадите?

— Жена ми не е крадла! — изръмжа Самуна.

— Знам, че не е — съгласи се Риг. — Но тя сипеше обвинения и подозрения и исках да разбере, че на това може да се отвърне със същото. Аз имам повече причини да се оплаквам от нея, но не се оплаквам и е време тя да престане да ме подозира заради това, че й давам много по-малко поводи.

— Това момче е адвокат! — рече Самуна на жена си.

— Честните хора нямат нужда от адвокати — изсумтя тя.

— Честните хора имат най-голяма нужда от тях — измърмори мъжът й и когато тя понечи да му възрази, без дори да я погледне, той вдигна ръка, сякаш се готвеше да я зашлеви с опакото по лицето. Разбира се, нямаше намерение да я удари наистина и очевидно никога не бе имал, но тя млъкна. Значи в тази къща тук, по долното течение на реката, вдигнатата за шамар ръка очевидно беше равнозначна на вдигането на показалец към устните.

— Ако ми върнете дрехите, мога да зашия камъните обратно в колана си и да тръгнем — рече Риг.

— Не — спря го Самуна. — В Ареса Сесамо това писмо ще ви свърши добра работа. Тук обаче не върши никаква, а вие имате нужда да обърнете един от тези камъни в пари.

— В този град има ли банка?

— Не — отвърна Самуна. — Но аз мога да ви придружа надолу по реката до първия град, в който има. Там доста добре ме познават и мога да гарантирам за вас. А по пътя мога и да ви пазя.

— Но защо ще правиш това за мен? — попита Риг.

— За нас — измърмори Умбо.

— За пари, тъпоглавецо. Аз съм честен човек, но не и богат. Ще отидем в банката — банкерът се казва Бъчваря, и като ти даде парите, ще ми изплати такса. И не се страхувай, че ще те измамя, ще оставим банкера да определи цената. Честна цена за това, че съм те пазил и съм те завел там.

— Банкерът е ваш приятел, не наш — забеляза Умбо.

— Но ти си човекът с парите — отвърна Самуна. — И това го прави твой приятел, а не мой.

После посочи Риг.

— Или по-скоро негов приятел, а не наш.

— Що за банкер се казва Бъчваря4? — попита Умбо. — Всичките бъчвари тук Банката ли се казват?