Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Ние генерирахме седмото поле с неправилна структура и гънката се появи четири стъпки по-рано от предвиденото — обясни заменимият.

— Гънката или просто някаква гънка? — попита Рам.

— Беше гънката, която искахме. Ние сме точно там, където трябваше да попаднем.

— Каква удобна грешка — рече Рам. — Неволно задействаме създаването на гънката четири стъпки по-рано и въпреки това тя ни отвежда до крайната ни цел.

— Всички гънки, всяко неправилно структуриране на полетата, всяко наше действие — всичко беше поляризирано, така да се каже. То винаги ни насочваше точно натам, където искахме да отидем.

— Значи на време-пространството, колкото и непослушно да беше то, изведнъж му хрумна да ни изпревари със скок?

— Ние попаднахме сред засечка — отвърна заменимият. — Опитвахме се да го избегнем, защото не знаехме какво ще ни се случи, ако попаднем в засечка. Повечето компютри предвиждаха, че корабът ще бъде разглобен или унищожен.

Рам преглеждаше данните, които се получаваха от всяка част на кораба.

— Но нищо такова не се случи. Все още сме невредими.

— Нещо повече от невредими — отвърна заменимият.

— Как може да си повече от невредим? — попита Рам.

Подът беше корав и в стаята беше студено, но не толкова както в гората, и постланото одеяло беше по-меко от земята. Риг се събуди по-отпочинал от много дни насам и пак се зарови в одеялата, за да види дали не може да дремне още малко.

— Взели са ни дрехите — рече Умбо.

Риг отвори едно око. Умбо, увит в одеяло, седеше на единия стол с мрачен вид, осветен от мижавата светлина, която се процеждаше през капака.

— Сигурно за да ги изперат — предположи Риг.

И тогава се усети, че щом дрехите им ги няма, значи някой бе влизал в стаята, без да ги събуди, и е можел да вземе всичко. Изскочи от одеялата и затърси вързопа си. Беше си там, където го бе оставил, и парите си бяха там, където ги пъхна, като се съблече.

— Не са крадци — установи той.

— Това си го знаехме — забеляза Умбо.

Ключът изщрака шумно в ключалката. Снощи толкова силно ли щракаше? Не и при шума от кръчмата, който го заглушаваше… Но кога някой е дошъл и е взел дрехите им?

Подмокрената влезе — не носеше нито закуска, нито чисти дрехи, просто стоеше там и ги гледаше смразяващо.

— Увийте се в нещо и елате с мен. Веднага!

Риг не знаеше как да разбира отношението й. Изглеждаше побесняла, но и като че ли изпитваше към тях много по-голямо уважение от снощи. Когато задърпаха одеялата, за да се прикрият по-сигурно, тя извърна очи, а после, колкото и сърдита да беше, с пръст не ги пипна, а просто се дръпна настрани от вратата, за да минат.

Кръчмата беше празна — вътре беше само Самуна, който стоеше зад тезгяха, подпрял се с изпънати ръце. Пред него беше разстлана бяла кърпа. В края на тезгяха беше струпана купчина парцали, в която Риг веднага разпозна неизпраните дрехи — своите и на Умбо. Щом се приближи, той забеляза, че нещо блещука върху кърпата на светлината, процеждаща се през полузатворените кепенци. Големи скъпоценни камъни с различни цветове. Осемнайсет на брой.