Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Те схващат — обади се Подмокрената, въпреки че честно казано, Риг още не схващаше, а и Умбо не изглеждаше по-просветлен.

Риг искаше да разбере какъв е планът.

— Значи тръгваме ли за… града, в който живее банкерът на име Бъчвар…

— Този град има ли си име? — попита Умбо. — Или и те ви чакат да се преместите там?

— Площадката на Подмокрената е нов град — обясни Самуна. — В онзи град хора живеят от два пъти по пет хиляди години. Стар е като света. Дори никой не знае езика, на който първоначално са му дали име.

— Той се нарича О — додаде Подмокрената.

— И в него е Кулата на О — поясни Самуна, сякаш те бяха длъжни да знаят всичко за нея.

— Сигурно на света не е имало много градове, когато са му дали име — заключи Риг. — Има ли и други стари градове, наименувани на гласни?

Самуна погледна жена си и рече:

— Пътуването ще е дълго.

После се обърна отново към Риг.

— В отговор на въпроса, който трябваше да зададеш, ще кажа, че преди да потеглим за О, ще ви купим дрехи, които няма да привличат внимание. Не твърде богати и не твърде бедни, със сигурност не и от горски кожи, нито пък по най-новата мода от горното течение на реката. Ти — той посочи Умбо — ще минеш за мой син, облечен като мен.

— Страшно съм развълнуван — измърмори Умбо.

— И като мой син ще получаваш сегиз-тогиз някой тупаник по главата, щом много ти знае устата, както сега — продължи Самуна. — Този ще е твой братовчед, момчето на брата на жена ми, а те имат малко повече пари от нас. Бил ни е на гости и го водим в О да се срещне с хората на баща си.

— Защо са всички тези лъжи? — попита Риг.

— За да обясним защо твоите дрехи ще са по-хубави от нашите. Когато се срещнем с Бъчваря, той трябва да повярва, че си онзи, за когото се представяш. Писмото има значение, но не толкова голямо, колкото би ти се искало, защото той познава Човека скитник не по-добре от мен. И затова, като те погледне, трябва да види момче, вероятно идващо от семейство, което има пари.

— Но ние не можем да лъжем банкера — възрази Риг.

— Ще му кажем истината. Лъжите са за любопитните по пътя, за да обясним защо си облечен по-различно от нас. И защо се изразяваш толкова по-добре от приятеля си.

— Не е вярно! — възкликна възмутен Умбо.

— Момче, ти глух ли си? — попита Подмокрената. — Този Риг тук говори, все едно е ходил на училище.

— Аз съм ходил на училище!

— Аз говоря за сериозно училище — отвърна Подмокрената. — От време на време тук при нас идват такива пътници. Ти наистина ли не чуваш разликата в начина му на изразяване?

— Той говори като баща си — рече Умбо. — Какво да очаквате?

— Точно това казвам и аз — поясни Самуна. — Ти говориш като привик, а той — като нафукано момче от училищата. Говори като парите.