![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Никога не съм чувал парите и гък да казват, по дяволите — измърмори Умбо.
— Ако ругаеш, ще те фрасна — закани се Самуна.
— Тогава като заспиш, ще ти отрежа…
— Никой никого няма да удря и никой нищо няма да реже — намеси се Риг.
— Ако не го ударя, когато говори така, никой няма да повярва, че съм му баща.
— Тогава той няма да говори така.
Риг изгледа въпросително Умбо.
— Става ли?
— Не съм и предполагал, че ти говориш като парите — изрепчи се Умбо.
— Но пък пея като дрисък — додаде отзивчиво Риг.
— Прав си — съгласи се Умбо. — Е, добре.
— Вие двамата, оставете на мен да говоря. Кротувайте си. Не отговаряйте, ако някой ви попита нещо, само ме погледнете. Ясно?
— Да — отвърна Риг.
— Много е тъпо! — изсумтя Умбо.
— Казваш го, защото парите не са твои — рече Подмокрената.
— И ваши не са! — опъна се Умбо.
— Той вечно е контра! — изръмжа Самуна.
— Част от тях са наши — изтъкна Подмокрената на Умбо. — За дрехите, които ще купим на двама ви, за пътните, които ще платите, и за времето, когато Самуна ще е далече оттук, и за биячите, на които ще трябва да плащам да пазят спокойствието, докато го няма. Ако не получим добра печалба от голямата благородна услуга, която ви оказваме, значи той е скръндза, а и ти не си по-добър от него.
— Ще платя достойно — рече Риг. — И да знаете, че Умбо говори като образовано момче от нашия край, но Баща ми ме научи да се изразявам по няколко различни начина. У дома аз говоря точно като Умбо, но от седмица приказвам така, както Баща ми каза, че говорят в Ареса Сесамо, защото хората ме разбираха по-добре и се смееха по-малко.
— Разбира се — потвърди Самуна. — Това е императорският град. А баща ти явно е бил човек, който е искал да пътешестваш.
Същата сутрин отидоха да купят дрехи. Шивачът им взе мярка и вечерта донесоха дрехите — по два броя от всичко и за двамата, от различни платове.
— Защо са ми по два броя? — попита Умбо.
— За да носиш едните, докато изпереш другите — обясни Подмокрената. — Не че се учудвам, дето не знаеш нищо за прането.
Риг ги прекъсна, преди да са се счепкали отново.
— Дали да разпоря някой шев и да зашия камъните обратно в дрехите си? И ако го направя, в кои панталони да ги зашия? Казвам ви, не ща да ме хванат облечен с не които трябва панталони, ако крадец открадне другия чифт или пък се наложи да бягам от някого.
— Камъните не са много големи — рече Умбо. — Не може ли да ги държиш в кесийка в джоба си?
Самуна изобщо не го прие.
— Джебчиите вземат каквото сварят! Никога не слагай в джоба си нещо, което смяташ да притежаваш дълго време.
— Ще ти направя връзка, която да овържеш здраво около кръста си — предложи Подмокрената. — И ще окачиш торбичка на връзката, вътре в панталоните, точно отпред. Никой няма да я вижда, а и да я видят, ще си помислят, че там ти са мъжките работи.
— Сега разбрах защо ги наричат „семейните скъпоценности“ — изкиска се Умбо. Но в този миг Риг улови нещо в погледа му, някакво чувство, което не можа да разпознае, нещо, от което очите на Умбо светнаха. И си помисли: „Той още не ми е простил за това, че оставих Киокай да умре. Преди беше друго — когато не знаеше за скъпоценните камъни. Тогава можеше да ми прости и да сподели вината. Но сега, когато ме възприема като богат и знае, че съм го скрил от него, това променя всичко“.
Четири дни им отне да доплават надолу по реката до О. Първото, което ги попита капитанът на гемията, когато му платиха, беше: „Поклонници?“. По-късно Самуна обясни, че хиляди хора годишно посещават Кулата на О. Но на капитана той разказа историята, за която се бяха договорили, и Риг разбра, че най-важната част от нея беше срещата с „хората на баща му“. За капитана това означаваше, че са под закрила, и то на могъщ човек. На борда на тази гемия щяха да бъдат на достатъчно сигурно място.
Отначало пътуването беше истинско удоволствие. Реката вършеше всичката работа — дори лодкарите на борда нямаха кой знае какво да вършат. Те щяха да са нужни за обратния курс, за да тласкат с пръти, да гребат и да плават нагоре срещу бързото течение. Засега се изтягаха палубата, а на покрива на каютата, където трябваше да стоят пътниците, Самуна, Риг и Умбо правеха точно същото, докато накрая краката на Риг изтръпнаха от бездействие. Бащата никога не го беше оставял да се излежава цял ден — никога, дори и когато беше болен, което не се случваше често. Умбо изглеждаше доста доволен, а Самуна беше направо в рая, дремеше денонощно и не помръдваше.