Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Да не мислиш, че сме от ония, които биха започнали на ново място, като лъжат всички наред?

— Но ако си смените името, тогава няма да е лъжа! Просто казвате: Моето име е Възхитителна дама и тъй като това вече е вашето име, значи не лъжете!

— Всеки, който ме нарече Възхитителна дама, е лъжец, та дори това да съм самата аз — отвърна тя. — А ти всеки път, като си отвориш устата, все повече си просиш боя. Следващия път просто налапай храна.

Риг се подчини.

Докато я сдъвче, преглътне и налапа следващата лъжица, Подмокрената ги осведоми, че ще им донесе одеяла, за да им е топло, докато спят.

— Много одеяла, надявам се — рече Умбо.

— Достатъчно, особено в сравнение със спането навън в такава нощ, както сте казали на Самуна, че правите обикновено.

— Да, но не ни харесва — обясни Умбо.

— На мен ми харесва — възрази Риг.

— Ама ти си луд — заяви Умбо. — Това всеки го знае.

— Лудите винаги разпознават своите — рече Подмокрената на излизане и заключи след себе си.

Когато стигнаха до дъното на купите, вече можеха и да си поговорят.

— Аз съм още гладен, но коремът ми е натъпкан и нищо повече не мога да поема — рече Умбо.

— Така се надебелява — обясни Риг. — Като продължаваш да набиваш и след като се наядеш.

— Сигурно толкова ясно си спомням глада, че засищането не може да го утоли.

— Ако хората от Водопаден брод си кръщаваха децата като в селото на Самуна и Подмокрената, чудя се какво ли име щеше да носиш… Посерко?

— А ти щеше да си Смахнатото бебе.

— Това, че съм смахнат, ми пролича много по-късно — рече Риг. — Чак след като се запознах с тебе.

Вярна на думата си, Подмокрената се върна скоро и явно остана доволна от това, че толкова бързо са си изяли яденето. Не че видът и говорът й изразиха някакво задоволство — единствената й забележка беше:

— Ако сте се натъпкали толкова бързо, че ви се додрайфа, гледайте да е само върху одеялата, та да не ми се налага да стържа драйфано от пода, докато тук не замирише на прясно отсечени трупи!

— Като влязохме тук, миришеше много по-лошо! — опъна се Риг. — С нас направо ухае!

— Само заради това се радвам, че сте дошли. Съблечете тия мръсни от пътя дрехи, преди да се завиете с одеялата. До последния парцал!

И тя пак излезе и отново чуха изщракването на ключалката, но едва-едва, защото в кръчмата беше много шумно.

— Тя ни харесва — рече Умбо.

— Знам, и аз го усетих — потвърди Риг. — Много се радва, че сме тук. Направо ни обича като свои деца.

— Които е убила и накълцала в яхнията.

— Много бяха вкусни.

Риг се съблече и въпреки че му стана много студено, обещаващият вид на одеялата го насърчи. Бяха такъв огромен куп, че не му се налагаше да се гуши в Умбо, за да не мръзне, и това щеше да е приятно разнообразие, защото в гората Умбо много се въртеше насън и двамата се будеха вцепенени от студ по пет пъти на нощ.