Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Онези от Апсала са опасни хитреци, но и Джейсън динАлт не е вчерашен — тържествуващо възкликна той. — Виждате ли тая дяволия върху двигателя? — И той посочи към херметически затворен контейнер от дебело стъкло с размерите на малък варел, пълен с маслена зеленикава течност; беше здраво закрепен върху омекотени подпорки. — Ето я уловката. Гайките, които свалих, бяха върху резбованите краища на два вала, те прикрепят кожуха, само че не са свързани пряко с него, а са съединени с напречен вал, който минава над варелчето. Ако бях затегнал някоя от гайките, вместо да я разхлабя, напречният вал щеше да се огъне и да счупи стъклото. Давам ви възможност от един опит да отгатнете какво би станало тогава.
— Отровната течност!
— Именно. Двустенният кожух също е пълен с нея. Предлагам да се изкопае дълбока дупка в пустинята, кожухът и варелчето да бъдат заровени и забравени. Не мисля, че по двигателя ни очакват нови изненади, но въпреки това ще работя предпазливо.
— Можеш ли да го поправиш? Знаеш ли каква е повредата? — Едипон трепереше от радостна възбуда.
— Още не. Не съм го разгледал достатъчно. Но от пръв поглед се убедих, че е проста работа, все едно да откраднеш крено от слепец. Конструкцията на двигателя е елементарна и тромава като вашата петролна рафинерия. Ако бяхте вложили в проучване и усъвършенстване поне една десета от енергията, която изразходвате да криете придобивките си от конкуренцията, вече щяхте да летите с реактивни самолети.
— Прощавам ти оскърблението, защото ни направи услуга. А сега ще ремонтираш този мотор, както и останалите. Нов ден настъпва за нас!
Джейсън се прозя.
— За мен пък точно сега настъпва нова нощ. Имам да си наваксвам доста сън. Гледай да уговориш синовете си да избършат водата от двигателя, преди да е ръждясал. Като се върна, ще видя какво мога да направя, за да го накарам да заработи отново.
9.
Доброто настроение на Едипон се запази и Джейсън се възползва от него, за да откопчи колкото е възможно повече отстъпки. Като намекна, че са възможни нови клопки по двигателя, лесно си осигури разрешение да продължи работа на първоначалната площадка, вместо в някоя от затворените, охранявани постройки. Един навес им осигуряваше подслон от лошото време, конструираха тестов стенд, на който да качват двигателите, докато Джейсън ги ремонтира. Беше с уникален дизайн, построен изцяло според изискванията на Джейсън. Не му бе трудно да наложи мнението си, тъй като освен Мика, никой от присъстващите не бе виждал стенд през живота си.
Повредата на първия двигател беше счупен лагер и Джейсън направи нов, като стопи метала на оригиналния и го изля на място. Когато развинти главата на масивния единствен цилиндър, зяпна смаяно при вида на луфта около буталото; можеше да си пъхне юмрука между него и стената на цилиндъра. Постави пръстени в цилиндъра, удвои компресията и мощността на двигателя. Щом Едипон видя с каква скорост преустроеният двигател задвижи карото му, прегърна Джейсън и му обеща голяма награда. Наградата се оказа всекидневна порция от малко парче месо, което да разнообразява монотонността на гозбите от крено, както и удвоена охрана, за да варди ценното притежание. До този момент храната им се състоеше единствено от крено и Джейсън потръпна, когато трябваше да признае пред себе си, че е започнал да привиква към блудкавия плод.
Джейсън си имаше собствени планове и се занимаваше с изработката на инструменти, които нямаха нищо общо с ремонта на двигателите. Додето попълваше колекцията си, се зае междувременно да набира помощници.
— Какво би направил, ако ти дам тояга? — попита един намусен роб, на когото помагаше да дотътри пън до работилницата. Нарсизи и брат му не можеха да ги чуят, защото се бяха отдалечили, отегчени от еднообразното всекидневно дежурство.
— Че какво да правя с тоягата — изръмжа робът със сбърчено чело и зяпнала уста от усилието да мисли.
— Нали това те питам. И не спирай да дърпаш, докато мислиш. Не искам пазачите да забележат нещо.
— Ако имам тояга, ще убивам! — оповести възбудено робът, като стисна пръсти около въображаемото мечтано оръжие.
— А мен ще убиеш ли?
— Ако имам тояга, като нищо, не си много едър.
— Но нали ако аз ти дам тоягата, ще бъда твой приятел? Тогава няма ли да поискаш да убиеш другиго?
Идеята беше тъй нова и непозната за роба, че той спря стъписан и озадачено се зачеса по главата, додето Нарсизи не го плесна с бича, за да го подсети да работи. Джейсън въздъхна и си намери нов роб, върху който да изпробва програмата си за спазаряване.