Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Аз избягах, преди да се изкуша да приема офертата му. Вмъкнах се в дамската тоалетна и си обух гуменки, износени шорти цвят каки и светло червено горнище. Облеклото ми не беше образец за елегантност, но поне вече не бях боса и отрупана с пайети. Дори във Вегас то щеше да привлече няколко погледа, въпреки че кръвта на Приткин бе почти невидима върху тъмночервения сатен.
Когато се върнах, Чавез флиртуваше с една омаяна касиерка, която очевидно бе забравила, че би трябвало да получи нещо повече от усмивка в замяна на двете големи торби, които бе подала. Бях готова да се обзаложа, че разходите за живот на Чавез бяха доста ниски.
— Добре ли изглеждам? — попитах аз, чудейки се дали щях да успея да надвия за по-голямата част от храната.
— Разбира се, че не. — Той ме дари с кратка усмивка, докато разглеждаше новото ми облекло. — Estas bonita! Винаги ставаш!
Тъй като косата ми беше лепкава от остатъците от пая, а дрехите ми бяха достатъчно измачкани, сякаш принадлежаха на някой бездомник, аз приех тази реакция такава, каквато си беше — рефлективна реакция. Вероятно Чавез не бе в състояние да обиди жена, независимо от това как изглеждаше. Това нямаше да е добре за бизнеса.
— Благодаря, може ли… — аз спрях, сърцето ми се качи в гърлото, а аз зяпнах пързалката, където се пързаляше един мъж. За част от секундата си помислих, че е Томас. Той имаше същото слабо атлетично тяло, същата дълга до кръста черна коса и същата медена кожа. Това продължи, докато едно малко момиче не се препъна на леда зад него и той се обърна, за да я хване, при което видях лицето му. Не беше той, разбира се. Последният път, когато го бях видяла, той се опитваше да задържи главата си върху счупения си врат.
— Какво има, querida? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.
Можех да му кажа, че срещата ми с Томас щеше да е много по-травматична, отколкото среща с някой призрак, но не го направих. Старият ми съквартирант не беше любимата ми тема за разговор. Той даде на Распутин ключовете за защитата на МАГИЯ в замяна на две неща: да му се помогне да убие господаря си и контрол върху мен. Двете вървяха заедно, тъй като причината да се отърве от сегашния си господар бе след това да убие стария си такъв. Имайки предвид, че въпросния господар, Алехандро, бе главатар на Латиноамериканския Сенат, Томас бе решил, че ще има нужда от помощ. Може би някой ден щях да срещна човек, който нямаше да ме възприема главно като оръжие. Или, знаейки късмета си, може би, нямаше да се случи така.
Нещата не потръгнаха така, както си мислеше Томас. Предполагах, че бе оцелял в битката, тъй като не бе лесно да се убие господар вампир първо ниво, но дали се бе измъкнал от гнева на МАГИЯ, не знаех. Но ако той бе на свобода, щеше да е беглец и нямаше да се пързаля в публични места следобед.
— Няма нищо — казах аз.
Чавез се облегна на перилата до мен.
— Красив мъж. Muy predido, страхотен, както казвате американците. Стрелнах го с поглед, изражението му бе преценяващо, дори леко хищническо, докато следеше пързалящата се фигура.
— Ти инкубус ли си? — Аз бях останала с впечатлението, че те предпочитат женски партньори. Със сигурност не бях виждала мъжки покровители да се мотаят при Казанова.
Чавез сви рамене.
— Инкубус, сукубус, всичко е едно и също.
Аз премигнах.
— Може ли отново?
— При нашия вид полът не вроден, querida. В момента аз съм в мъжко тяло, но мога да обсебя и женско. Това е едно и също за мен. — Неговите очи проблеснаха, когато той се приближи към мен, прокарвайки горещ пръст надолу по бузата ми. Докосването беше леко, но ме накара да потръпна. — Удоволствието си е удоволствие преди всичко.
Заедно с думите му се появи и внезапен поток от чиста похот. То не беше толкова обсебващо като докосването на Казанова, нито пък привлече вниманието на заклинанието. Беше просто покана, нито повече, нито по-малко — знание, че каквото и да изберях, щеше да се приеме с радост и да завърши с наслада. Това ме вбеси, но не на него. Аз осъзнах, че както стояха нещата, аз имах по-малък контрол върху любовния си живот, отколкото една монахиня. Дори да си загубех разсъдъка и да решах да заменя живота си като робиня на Пития за кратко забавление, не можех. Буквално не можех, освен ако не исках да полудея. Мирча бе видял това.
— Шокирах ли те? — Той по-скоро се забавляваше, отколкото да се разкайваше. Можех да му кажа това, че след като бях израснала при Тони, нямаше много неща, които да ме шокират, но просто вдигнах рамене. — Няма да бъде за пръв път — увери ме той. — Моят любовник е едновременно мъж и вампир, така че развих… как е думата? Дебела кожа?