Кралят на казиното

— Няма какво да му мисля, има само един изход. Ще работя за теб, но по-добре с тебе.

— Именно така ще бъде. С мене.

— Само една сила е в състояние да противостои на империята на Монголеца, и тя е Федералната служба за безопасност.

— И този път го каза точно!

— А във ФСБ работят различни хора — спомни си Андрей думите на Городецки.

— Да, различни са — съгласи се Лариса. — Но онези, с които ще работиш, имат чисти биографии и благородна цел. ФСБ не е заплаха за тебе, а спасение. И забрави всички глупости, които ти е надрънкал Алик Попа.

— Интересна работа имаш — усмихна се леко Андрей.

— И твоята е не по-малко интересна. Разбрах накъде биеш. Малцина влизат в голямата политика без помощта на големи пари. Аз не съм от тях. Моят път, както се казва, е сложен и лъкатушен. И такива като мен са болшинство. Ти не виждаш ли какви хора седят в Държавната дума?… Милионери, мултимилионери, дори милиардер! А зад всяко голямо богатство се крие престъпление… Кой го е казал?

— Балзак.

— Всичко знаеш.

— Добре би било да чуя нещо за благородната цел на ФСБ — сериозно каза Андрей, но в тона му прозвучаха иронични нотки.

— Недей така, Андрей. Къде отиват парите, получавани от Городецки? За личното му обогатяване. Къде ще отидат средствата, които, да речем, ще спечелиш ти? Например за създаването на Дисниленд паркове в Москва, Петербург, Нижни Новгород и другите големи градове. Нима това е лошо?

— Дори много лошо. Радост за децата, а кой ще обира каймака от млякото им?

— Много си умен! — разсмя се Лариса. — С теб човек не може да скучае. Каймака, казваш? Ти, аз, той — посочи тя снимката на Павлов — под шапката на движението „Прогресивни жени“.

— Дисниленд паркове — замислено произнесе Андрей. — Това са милиони и милиони долари… В Русия не могат да се намерят.

— Кой ти е казал, че ще работиш в Русия? Стига ти толкова, наработи се тук. Отсега нататък на твое разположение са всички световни казина. Ще заминеш с него — Лариса отново посочи снимката на Павлов — или с мен.

— По-добре с тебе! — бързо каза Андрей.

— За всичко ли се споразумяхме?

— Аз плащах на господин Городецки четиридесет процента от печалбата.

— Ти можеш изобщо нищо да не плащаш, но парите трябва да работят, да са в обращение, а не да стоят вързани в чорап. Печалбата от тях, а тя няма да е малка, ще се дели поравно — с тон, изключващ всякакви възражения отговори Лариса.

— С Городецки трябва да се срещна. Той беше честен с мене.