Реката на тайните [bg]

— Не сме в болница, но ще я угася.

— Господи — възкликна Мърсър, когато Хари хвърли на пода цигарата, след като я угаси в дланта си като в пепелник.

— Още няколко минути — рече Хари и си погледна часовника.

Озадачен от думите му, Мърсър се опита да проясни съзнанието си, като разтърси глава. Тялото му сякаш се рееше под завивките.

— С моята кредитна карта ли си купи този костюм? Изглеждаш страхотно.

Макар и осемдесетгодишен, Хари Уайт беше в по-добра форма, отколкото имаше право да очаква, като се имаше предвид ежедневната употреба на алкохол и никотин. Гърбът му беше изправен и Мърсър не видя бастуна със сабята, който бе подарил на приятеля си за рождения му ден. Очите му отказваха да се фокусират и му се стори, че на лицето на Хари няма бръчки и обичайната му леко набола прошарена брада е избръсната. Хари махна шапката си и светлината зад него заблестя около главата му като ореол.

— Изглеждаш добре дори тук — отбеляза Хари, после въздъхна дълбоко, извади цигарите, но след това погледна към тавана и се отказа.

— Къде тук? Къде сме?

— Господи, никак не ми е лесно да го направя, затова ще ти го кажа направо. — Хари започна да върти шапката си в ръце, явно протакаше. — Докато пътувах с таксито към летището, за да дойда при теб в Панама, един огромен камион ни блъсна със скорост сто километра в час. На шофьора му се размина, но на мен — не.

— Какви ги говориш, по дяволите? Опитваш се да ми кажеш, че си мъртъв?

— И двамата сме мъртви, Мърсър. Онова, което си хванал в парижките канали, не е само дизентерия. Лекарите направиха всичко възможно, но не успяха да те спасят. Странно. Като се има предвид на колко опасности си се излагал през живота си, мислех, че ще умреш преди мен. Но сега се радвам, че съм тук, за да те взема. Когато след катастрофата се събудих и осъзнах къде се намирам, водачът ми беше двайсетгодишен хлапак, който ме обвини, че съм станал причина за смъртта му през Втората световна война.

Мърсър не разбираше какво му говори Хари. Чуваше думи, но те нямаха никакъв смисъл. Мъртъв? Той беше мъртъв. Чувстваше се адски зле. Но нали болката беше признак, че е жив? Озадачеността сигурно бе изписана на лицето му и Хари заговори отново, сякаш прочете мислите му.

— Не става така, както смяташ. Известно време ще се чувстваш замаян. След малко ще дойде Господ или свети Петър и ще ти обясни всичко. Ще те оставя да си починеш.

Хари отвори вратата и покрай него се стрелна нещо и скочи на леглото. Мигел. Момчето прегърна Мърсър.

Държането на светец на Хари мигновено се промени и гласът му прогърмя: