Обречена на ранен гроб [bg]

— Ами, добре. Първото беше бързо, просто фрагмент. Нещо за това, че няма черешова ферма във Франция. Този път той ме предупреди, че някой е по петите ми.

Боунс изсумтя.

— Това звучи в сегашно време, не си ли съгласна?

— Да, така е — Размишлявах. — Но по някакъв начин, все още мисля, че е само спомен.

Фабиан се появи на предното стъкло. Внезапната му появяване ме накара да подскоча в седалката. Той със сигурност можеше да се промъква.

— Жълтокосият вампир е там — обяви той. — Беше зад мотела с шестима други. Не мисля, че ме видя.

Боунс се загледа в мен. Погледът му бе изпълнен с нещо, което не можех да определя.

— Съжалявам — каза той тихо.

— За какво?

— За това.

Юмрукът му се стрелна…

Когато очите ми се отвориха, видях тъмнината с бледа трептяща светлина по краищата.

Седях, но не в колата. Звучеше сякаш бяхме в самолет. Веднага посегнах към превръзката на очите, но хладни ръце ме спряха.

— Недей, Котенце.

Обърнах се по посока на гласа му.

— Махни това от мен.

— Не. Престани да се усукваш и ме остави да говоря.

Замръзнах, спомняйки си.

— Ти ме удари.

— Да. — Предпазливост изостри тона му. — Ще стоиш ли мирно?

— Зависи. Защо ме удари? — По-добре да има дяволски добра причина.

— Помниш ли, когато казах, че единствените хора, които може да информират Грегор за местонахождението ни са в колата? Лиза, Банд-Ейд и Хопскоч не знаят къде сме отседнали във Форт Уърт, а дори и да са, те са без средства за общуване. Денис и Спейд не знаят къде сме отседнали. Фабиан беше с нас през цялото време, и ако по някакъв начин той е предателят, би могъл да каже, че Грегор не чака в хотела. Това оставя само ти и аз. Аз не съм казал на Грегор нищо, така че оставаш само… ти.

Бях зашеметена.

— Мислиш ли, че съм се измъквала зад гърба ти с Грегор?

— Не нарочно, но по същия начин Грегор те насочи към Париж и общуваше с теб в сънищата ти. Кой може да каже, че не е намерил начин и да подслушва? Това е предположение, Котенце, но ако не съм прав, ще загубиш само малко време будна.

И ако той беше прав…

— Какъв е планът ти? Да ме пратиш в кома и да изчакаш да видиш дали Грегор няма да се махне? — Мислех, че нищо не е по-лошо от това да се чувстваш безпомощен, но да бъдеш потенциална спънка? Това беше по-лошо.

— Разбира се, че не. Но докато сменим местонахождението си, искам да вземаш тези хапчета, за да можеш да спиш. Ако не знаеш къде сме и Грегор все още е в състояние да те следи, ще знаем, че не е от ровенето в ума ти, докато спиш.

Боже, това беше гадно. Като да чакаш да видиш дали животното е бясно, щях да бъда описана и поставена под карантина.

— Тогава защо си направи труда да ме събудиш? Ние сме в самолета. Мога да чуя двигателите. Защо не чака, докато стигнем до мястото, където отиваме?