Обречена на ранен гроб [bg]

Когато Боунс се върна в колата, все още бършех очите си. Той затвори шофьорската врата и издаде себе осъдително сумтене.

— Такова мазало ли е напоследък, че това да оставим престъпници да отърват наказанието, е връхната точка на времето ни заедно?

Думите му бяха лекомислени, но изражението на лицето му не беше. Беше изпълнено със съжаление, което успях да хвана, преди да го замаскира отново в спокойствие.

— Това е така, защото показва, че все още те е грижа, независимо от това, колко скапани са нещата напоследък.

През лицето му отново премина проблясък.

— Наистина ли си мислиш, че е спряло да ме е грижа? Котенце, толкова много ме е грижа, че ме съсипва.

Стрелнах се през колата, сключвайки ръце около него и усещайки отегченото облекчение на прегръдката, с която ми отговори.

— Не мога да повярвам, че бях толкова ядосана преди за това, че бях безработна и без пари. — Задавих се, осъзнавайки колко абсурдно беше в сравнение с това, което наистина имаше значение.

— Какво?

— Нищо. — Целунах го, дълбока, търсеща целувка, която заличи отчуждението ни през последните няколко дни. — Колко бързо можеш да стигнеш обратно до мотела?

Погледът му светна с красиво, гладно зелено.

— Много бързо.

— Добре. — Беше почти стон. — Ще се обадя на Купър да му кажа, че ще се видим на сутринта.

Боунс спусна прозореца си.

— Фабиан, — извика. — Довлечи си призрачния задник обратно в колата, тръгваме.

Боунс наистина бързо се върна до Red Roof Inn. Мисълта за неудобния матрак с тези тънки одеяла звучеше греховно привлекателно за мен сега. Докато чакахме на светофара на около километър разстояние, болка се вряза в черепа ми.

… разбери, че този човек няма да спре пред нищо и ти никога няма да бъдеш в безопасност…

— Грегор, — издишах толкова ниско, че почти беше звук.

— Къде? — Боунс завъртя глава наоколо.

… гарантирам защитата ти, но трябва да ми вярваш, шери…

— О, Боже — прошепнах аз. — Боунс… Мисля, че е в хотела!

Боунс направи обратен завой, след това натисна педала на газта. Спирачки изскърцаха и другите превозни средства рязко спряха, докато надуваха клаксони. Той не си бе направил труда да изчака светофара.

— Фабиан — каза Боунс със строг глас, — върни се в хотела да провериш. Ще бъдем при портите на парка, който току-що напуснахме.

— Ще бъда бърз — обеща Фабиан и изчезна. Дори не трябваше да намалим.

Боунс продължаваше да шофира, проверявайки на огледалото за обратно виждане. След няколко километра, спря на една бензиностанция.