Адвокат за милиони [bg]

— Еди Балик? — попита Фин, докато вървеше към него. Беше го предупредил предварително за визитата. Балик беше от хората, които мразеха изненадите.

Той извърна глава по посока на гостите, но тялото му остана неподвижно на стола. Не каза нищо.

— Аз съм Скот Фин — адвокатът на Девън Мали. С вас говорихме днес, по-рано.

Балик насочи вниманието си към Козловски.

— Не каза, че ще водиш други хора с теб.

— Съжалявам. Това е Том Козловски. Той ми е…

— Знам кой е. Той е ченге.

— Вече не работи в полицията. Сега е частен детектив.

— Значи пак е ченге, само че без значка.

Той отново погледна към рибарския пристан.

— Мога да ви отделя само няколко минути. Имам работа. — Намести се в стола си и сплете ръце на коляното си. Фин досега не беше виждал толкова дебели пръсти. — Скот Фин… Помня те.

— Не бях сигурен дали ще се сетите за мен.

— Изглежда, славата от тъмното ти минало още не е залязла.

— Сигурно е така.

— Срам и резил, а?

Адвокатът запази спокойствие.

— В някои отношения може би е така.

— А сега си дошъл да говорим за Девън Мали.

— Ще ви бъда благодарен.

Балик се намръщи, после бавно се изправи.

— Ще говорим вътре — каза той. — Ченгето да остане отвън.

Фин го последва зад ъгъла на къщата и оттам минаха през една малка врата, която сякаш всеки момент щеше да падне от пантите. Почти целият първи етаж се заемаше от едно помещение. Беше цялото от бетон и по протежение на задната стена имаше дълга мивка, пред която мъже в изцапани от кръв блузи и престилки работеха методично с дълги ножове, като вземаха риби от големи съдове и ги разпорваха. След всяко тяхно движение на ръцете вътрешностите на рибите се изсипваха в мивката и биваха отмивани през открит канал, а оттам през един улей покрай бетонната стена. Улеят стигаше директно до водите на залива, където се изхвърляха вътрешностите. От гледката и миризмата на Фин му се догади, но той съумя да се овладее.