Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво мислиш за всичко това? — попита тя, повдигайки папките в ръката си и гривните й дръннаха около китката.
— Има нещо ново — рече Грейвър. Каза й за обаждането на Уестрейт.
— Хайде де? — Тя се намръщи.
— Изненадана ли си?
— Не знам. Просто… — Пола сви рамене. — Значи тогава напрежението спада.
— Така е, но във всеки случай трябва да напишем доклад с нашата преценка. — Той потърка очите си и после подпря лакти на бюрото. — Какво мисля ли? Попрегледах на компютъра разследванията на Тислър. Повечето от тях ми се сториха доста претрупани. Освен началото по случая Алън Селдън. Всичко останало изглежда незначително в сравнение с него.
Пола кимна и макар нищо да не каза, той разбра, че нещо се върти в ума й.
— А при тебе как е?
Тя наклони глава назад и вдигна очи нагоре. Непринудеността й понякога я караше да изглежда десетина години по-млада. Беше приковала поглед в облицовката на тавана. Преглътна и адамовата й ябълка се задвижи по дългата й шия. Накрая се изправи на стола и се обърна точно срещу него.
— Нали знаеш, преди пет години, когато постъпих тук на работа, Тислър беше посредствен детектив — без всякакви церемонии рече тя. — Всъщност по-лош от посредствен. Постиженията му бяха направи отчайващи. Но преди около осемнайсет месеца нещата се промениха. Той имаше две последователни по-дълги разследвания — Пробст и Фрийл. Спомняш ли си ги?
— Разбира се. Бяха хубави операции.
— О, да — рече Пола. — И двата случая дадоха страхотни резултати, когато ги превърнахме в операции. Сега, с това разследване на Селдън, изглежда, той пак е попаднал на нещо голямо. — Тя млъкна и открито погледна Грейвър. — Знам, че трябваше да прегледам само петте незавършени разследвания, по които Тислър е работил с Дийн, но случайно се сетих за ония два случая, затова отидох в архива и ги извадих. Докато ги преглеждах, както и началото на делото Селдън — един въпрос не ми излизаше от ума: как така изведнъж той е станал толкова добър?
Грейвър се бе облегнал назад, отпуснал лакти на страничните облегалки.
— Не съм разбрал, че изведнъж е станал чак толкова добър — рече той. — Пробст и Фрийл бяха наистина забележителни постижения, няма съмнение, но Тислър работеше по още осем или десет други обекти, по които почти не напредваше.
— Добре, чудесно, но според мен това прави случаите Пробст, Фрийл и Селдън още… по-странни — упорстваше Пола. — Те са очебиещо нетипични.
Грейвър съсредоточено я гледаше.
— Цял ден преглеждах докладите по тези три разследвания — продължи Пола. — В тях се повтарят някои интересни общи черти: необичайно сух и методичен план за работа, големи резултати, Дийн е аналитикът и… всички сътрудници са били „източници“.
— До един ли?
— Всички по-съществени — каза тя. — Между тях имаше и двама-трима осведомители, но те бяха нещо случайно. Помисли си само. В тая работа сме изгубени без осведомителите, нали? Въпреки всичките им отрицателни страни. Но всъщност бихме искали да имаме „източници“. Те нямат криминално минало, което адвокатите да размахват, с цел да компрометират свидетеля. Източниците не се договарят за избягване на съдебно преследване в замяна на своите показания. Източниците не са с объркана престъпна психика, за която да се безпокоим и да полагаме грижи. Те просто са добре осведомени, съзнателни граждани, чистички, лъхащи на сапун, готови да помогнат в прилагането на закона със своите безценни информацийки. Така ли е?
Грейвър кимна.
— Е, изглежда, че в тези три случая Тислър е попаднал на невероятно съкровище. Изведнъж той започва да разполага единствено с пълноценни, солидни източници. Това е само при тези три от разследванията му за цялото време, откакто е в Криминалното разузнаване. Останалото време се е налагало да се възползва от доста посредствени осведомители.
Тя направи пауза за по-голяма убедителност, а после започна да люлее кръстосания си крак. Изражението й също се промени, помръдна леко устни, присви очи. Като че ли се колебаеше, преди да изрази следващата си мисъл. Но продължи.