![Тя, която трябваше да умре [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/5/tya-koyato-tryabvashe-da-umre-bg-download.jpg)
Тя, която трябваше да умре [bg]
- Автор: Лагеркранц Давид
- Серия: Millennium (bg) #6
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0502-9
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тя, която трябваше да умре [bg]». Краткое содержание книги:
„Саландер и Блумквист са все така убедителни“. „Ню Йорк Таймс“
„Героите на Ларшон никога не са били по-добри, отколкото в тази книга“. „Шпигел“
Дълги нощи Лисбет се учеше как да я анализира и изчете всичко възможно за хаплогрупите. Във всяко поколение се случват малки мутации, а хаплогрупите показват към кой мутационен клон на човечеството принадлежи всеки отделен човек. Никак не я изненада, че групата на баща му е изключително необичайна, което се потвърди и когато се разтърси назад във времето. В рода ѝ високият интелект и психопатията бяха свръхпредставени. Всичко това не я зарадва или успокои, но поне ѝ помогна да овладее ДНК анализите и сега, в два през нощта, докато лежеше в леглото, настръхнала от спомените, и не спираше да се взира в детектора за дим, който мигаше като зловещо червено око на тавана, тя се зачуди дали все пак да не погледне материалите, които Микаел ѝ бе пратил. Така може би поне щеше да се разсее.
Стана внимателно от леглото, седна на бюрото и отвори файловете. Да видим, измърмори тя. Да видим. Какво е това? Предварително изследване на автозомно ДНК с няколко избрани STR маркера – short tandem repeats[20]. Лисбет отвори програмата на Броуд Инститют за разглеждане на .BAM файлове, която можеше да ѝ помогне да анализира маркерите. В началото никак не беше съсредоточена и от време на време спираше и се заглеждаше в сателитните снимки на къщата на Камила. Постепенно обаче нещо в ДНК-то я впечатли. Установи, че мъжът няма предци или роднини в Скандинавия, идваше от някое далечно място. Щом отново изчете протокола от аутопсията и най-вече резултата от анализа на въглерод-13 и описанията на нараняванията и ампутациите, Лисбет бе осенена от изненадваща мисъл и дълго време стоя неподвижно, наведена напред и допряла ръка до старата прострелна рана на рамото си.
Накрая се размърда и направи редица търсения в интернет, мърморейки си тихо. Възможно ли беше? Трудно ѝ бе да го повярва. Приготви се да хакне сървъра на съдебната лекарка, но преди да го е направила, ѝ хрумна необикновената идея да опита с по-традиционни средства. Написа имейл, след което извади последните останали бутилки в минибара – една кока-кола и патронче коняк – и зачака сутринта, като може би дори задряма на стола си.
Горе-долу по времето, когато Паулина отвори очи и в коридора започнаха да се разнасят звуци, Лисбет получи съобщение на телефона си. Пусна сателитното изображение и в първия момент примижа изморено срещу монитора, но изведнъж се разсъни.
Видя как сестра ѝ и трима мъже – един от които беше необичайно висок – излизат от къщата в Рубльовка и се качват в лимузина. Лисбет ги проследи по целия път до международното летище „Домодедово“ на четиридесет километра от Москва.
Глава 11
25 АВГУСТ
Фредрика Нюман се въртеше неспокойно в леглото. Накрая погледна будилника на нощното шкафче, като се надяваше, че е поне пет и половина. Оказа се четири и двайсет и тя изруга на глас. Беше спала не повече от пет часа. Не направи опит да заспи повторно. Познаваше се и знаеше, че няма да се получи, затова стана, отиде в кухнята и сложи кана зелен чай. С утрешните вестници още не бяха пристигнали. Седна на масата с телефона си, слушайки птиците. Липсваше ѝ градът. Липсваше ѝ мъж, или изобщо човек, който да не е тийнейджър. „Днес пак не можах да спя и ме болят главата и гърбът“, би искала да каже на този човек и го каза, само че на себе си, така че се наложи и сама да си отговори: „Бедната Фредрика“.
След снощния поривист вятър езерото беше спокойно, а в далечината се мяркаха двата лебеда, които живееха там. Носеха се по водата, плътно един до друг. Понякога им завиждаше, не защото ѝ се струваше много приятно да си лебед, а защото бяха два. Можеха да имат проблеми със съня заедно и да се оплакват един на друг на пилешки.
Фредрика провери пощата си. Имаше писмо с подател Wasp. В него пишеше следното:
Получих STR маркерите и доклада от аутопсията от Блумквист. Имам идея за произхода на мъжа. Интересен въглерод-13. Но ми трябва цялостна секвенция. Предполагам, че в УГЦ ще стане най-бързо. Помоли ги да побързат. Нямам време.
Ама че отношение, измърмори тя, а нямаше и подпис. Секвенирай си сама, помисли си тя. Не понасяше учените, които се държат, все едно имат синдром на Аспергер. Мъжът ѝ беше такъв, направо безнадежден. Фредрика прочете писмото още веднъж и се поуспокои. Текстът беше груб и осъдителен, но потвърждаваше собствените ѝ размишления. Още преди седмица беше пратила кръвна проба на Упсалския геномен център, УГЦ, като ги помоли именно за пълно секвениране.
Пришпори ги и каза на биоинформатиците да маркират всички необичайни мутации и варианти. Очакваше отговор всеки момент, така че реши да пише на тях вместо на проклетата професорка. Вече беше набрала и самата тя използва подобен тон:
20
Кратки тандемни повторения (англ.). – Б. пр.