Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Само дето слабините ми лепнат.
Тя се усмихна, а аз я погледнах, застанала пред мене съвсем гола.
— Благодаря — казах.
— За мен беше удоволствие.
Опитах се да я облека, но обърнах чорапогащника наопаки, а и закопчалките на сутиена ми създадоха известни проблеми.
— Джон — каза тя, — някога ме събличаше в тъмното с една ръка.
— Това е различно.
Най-накрая напъхахме Сюзън в дрехите й и тръгнахме в мрака обратно към къщата, хванати за ръце.
— Права си, знаеш ли. Имам предвид анализа, който направи на това как се чувствам. Не искам да се чувствам отегчен и неспокоен, но е така.
— Може би — отвърна тя — ти трябва предизвикателство. Сигурно мога да намеря нещо, с което да те предизвикам.
— Добра идея — казах аз.
Впоследствие това се оказа най-голямата глупост, която някога съм изричал.
9.
На Великата събота пропуснах ходенето на църква, защото ми бе дошло до гуша от преподобния мистър Ханингс и семейство Алърд. Сюзън също кръшна от това задължение и цяла сутрин чисти конюшните заедно с двама колежани, върнали се вкъщи за ваканцията. Аз не се занимавам с тази работа, но се отбих там с една хладилна чанта безалкохолни напитки. Като спрях мустанга пред конюшнята, бях поразен от ужасната миризма на оборски тор и виковете и смеха, които се разнасяха, отвътре.
Занзибар и Янки бяха завързани отвън на един стълб под разперените клони на огромен кестен. Щипеха тревата и нехаеха за човешките същества, които полагаха робски труд заради тях. Смятам, че конете трябва сами да си чистят конюшните. Едно време обичах конете. Сега ги мразя. Ревнувам.
За да продължа темата, Сюзън, която може да е студена като фреон към мъжете на нейната възраст, които проявяват интерес към нея, се държи много приятелски с младите мъже. Сигурен съм, че отчасти това е майчинско чувство, тъй като е достатъчно стара, за да има деца, които учат в колеж, и наистина ги има. Дразни ме частта, която не е майчинско чувство. Във всеки случай те, изглежда, добре се забавляваха, докато ринат изпражнения.
Извадих хладилната чанта от багажника на мустанга и я поставих на една каменна пейка. На помощната калдъръмена уличка пред конюшнята имаше купчина оборски тор, която впоследствие щеше да отиде в розовата градина зад къщата. Може би затова не се спирам да мириша розите.
Отворих си бутилка ябълков сок и отпих, като бях подпрял единия си крак на пейката, опитвайки се да заема поза на истински мъж, в случай че някой се покаже от конюшнята. Ако имах тютюн и хартия бих си свил една цигара. Зачаках, но единственото нещо, което идваше откъм конюшнята, беше смях.
Разгледах дългата двуетажна сграда на конюшнята. Това е тухлена постройка с аспидов покрив, построена в английски провинциален стил, която подхожда повече на къщата за гости, отколкото на главната къща. Предполагам, че не съществуват конюшни, които са произведения на изящните изкуства с римски колони. Конюшните са били построени заедно с къщата, когато конете са били по-надеждно и достойно транспортно средство от автомобилите. Имаше трийсет отделения за яздитните, впрегатните и военните коне и широко помещение за каретите, където са стояли вероятно две дузини конски превозни средства, включително шейни и земеделски инвентар. Една част от втория етаж е служела за плевник, а в другата са живеели близо четирийсет мъже, които са се грижели за конете, сградата, храната и каретите. В началото на двайсетте години помещението за карети се превърнало в гараж, а кочияшите, конярите и други такива станали шофьори и механици.
Със Сюзън понякога използваме гаража за ягуара, а Джордж винаги паркира своя линкълн там, тъй като е от поколението, което смята, че за собствеността трябва да се полагат грижи. Вратарската къщичка, къщата за гости и главната къща са построени, разбира се, без гаражи, защото когато някой е имал нужда от кон, карета или автомобил, той просто е позвънявал в помещението за карети. В кухнята си имам един звънец, на който пише „Помещение за карети“, и постоянно го натискам, но никой не идва.
Във всеки случай конюшните са върху земя на Станхоуп, което ще представлява проблем, ако земята трябва да се продаде. Очевидното решение е да се построи по-малка, дървена конюшня върху собствеността на Сюзън. Искам да кажа, ние не живеем в голямата къща, защо конете трябва да живеят в голямата конюшня? Но Сюзън се опасява, че животните й ще бъдат емоционално травматизирани, ако бъдат принудени да слязат в реалния живот, и затова иска да премести върху своя имот поне част от оригиналната конюшня — тухла по тухла, плочка по плочка, камъче по камъче. И иска това да стане в най-скоро време, преди хората от данъчните служби да започнат да оценяват имота. Баща й великодушно даде разрешението си да се премести цялата или част от постройката върху нейните десет акра и Сюзън избра едно приятно, заслонено от дървета място с езерце за безценните си коне. Остава само да наема Херкулесовата компания по преместване на конюшни и сто роби да свършат тази работа. Сюзън казва, че ще поеме половината разходи. Трябва да погледна пак онова предбрачно споразумение.