Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
Големите колела се затъркаляха по асфалта.
Два часа по-късно същите големи колела го върнаха обратно пред посолството. Приемът по случай акредитацията бе започнал и домакинът отново стърчеше на стълбите, за да посреща гостите. Зървайки посланика, Станойчо веднага си каза: тоя човек вече е друг човек! Какво точно се бе случило с Варадин през тия два часа, трудно можеше да се прецени, но цялото му същество излъчваше усещане за някаква необратима и важна промяна. Той мина покрай сащисания домакин, без дори да го погледне, и изкачи парадното стълбище с бавна тържествена походка, сякаш крепеше върху главата си огромна ваза. В голямата зала имаше двайсетина души, които си бъбреха небрежно с чаши в ръка - чиновници от Форин офис, дипломати от бившите братски страни, представители на българската общност, както и няколко странни птици, долетели незнайно защо и как. Приемът беше в началото си. Внезапно разговорите секнаха, всички погледи се насочиха към портала, където сега стоеше Варадин с бледо лице и влажни пулсиращи слепоочия, а аурата на новопридобитото му достойнство струеше изобилно през наетия за 18 лири фрак. Присъстващите се втурнаха да му честитят.
- Екселенц, искам да ви пожелая много успехи по сияйната пътека на дипломацията! - Дийн Карвър МР разтърси енергично ръката му. Лицето му весело пламтеше от виното.
- Мистър Карвър! - възкликна посланикът. - Наистина се радвам да ви видя!
- Вашето внимание ме трогна. Старите връзки не трябва да ръждясват!
- Какво говорите, толкова съм ви задължен! — възрази Варадин.
- Нима? - повдигна вежди Карвър.
- Агенцията, която ми препоръчахте - услужливо го подсети Варадин, — мисля, че ще свърши чудесна работа.
- А, моля ви се, няма за какво — великодушно промърмори той, като остави празната си чаша върху подноса на минаващото момиче и си взе нова. - Cheers!
- Мистър Зиблинг, тъкмо говорехме за вас! - извика посланикът.
Карвър механично завъртя глава, физиономията му стремително се изпразни от характер и съдържание, сякаш в основата й бе зейнал широк сифон.
- Джентълмени - поздрави ги невъзмутимо Зиблинг, - за мене е чест да споделя тази изискана компания.
Носеше обичайното сиво сако с маоистка кройка, бежови панталони и обувки с изразителни бомбета. Този път стъклата на очилата му бяха сини.
- Какво търсите тук? - прошепна Карвър.
- Ха-ха, изненадан ли сте? - доволно отбеляза Варадин. — Не си губим времето, а? Караме право в целта! Ще ме извините ли за минутка? Налага се да обърна малко внимание и на другите гости.
- Забележително хладнокръвие! - поклати глава Зиблинг, после се обърна към Дийн Карвър: - А от вас ще излезе чудесен рекламен агент!
- Не разбирам за какво говорите! - просъска онзи.
- Хайде, хайде, препоръчали сте ни на Негово превъзходителство, нима това е малко? - благо рече Зиблинг.
- Не си спомням такова нещо! - възрази енергично Карвър.
- Дори сте му дали визитната ми картичка! - продължи Зиблинг. - Нямах представа, че още я пазите! Кога успяхте да се сближите толкова? На кожо чашки бяхте?
Кръвта нахлу в лицето на депутата.
- Какво си позволявате?! Станала е ужасна грешка!
- Никаква грешка, драги! - увери го Зиблинг. - Негово превъзходителство бързо се ориентира. Разбрахме се от половин дума. Той знае какво иска за разлика от някои други. Амбициозен проект! Тези хора се целят високо, знаете ли? Може да нямат стил, но имат мащаб!
- О, да! - унило се съгласи Карвър. - Старите им лидери знаеха как да живеят. Бяха същински барони!
- Значи сте в течение?
- Не ме забърквайте в това! — рязко се отдръпна депутатът. - Не искам да знам нищо!
- Услугата си е услуга - прошепна Зиблинг, присламчвайки се отново към него. — Получавате 50% намаление за следващия път. Новото ни Бритни направо е страхотно!
- Изкусител такъв! - простена Карвър. - Добре, ще ви се обадя по-нататък. Сега трябва да тръгвам, извинете ме пред посланика. Гудбай!
Той се озърна неспокойно и бързо се отправи към изхода.
Зиблинг се помота безцелно, после се залепи до една от масите. Взе си парче баница от подноса и предпазливо отхапа. Кимна одобрително.
- Banitza! - ентусиазирано възкликна някой зад гърба му.
Към масата се устреми висока суха жена. Костеливата й ръка лакомо се стрелна към подноса.
- A national pie[15] - поясни тя, срещайки изумения поглед на Зиблинг.
- Ba-ni-tza - повтори той след нея, ухили се и си взе още едно парче.
Варадин изникна до него и каза с леко неудобство:
- Надявам се, че не скучаете. Къде е мистър Карвър?
- Неотложни ангажименти… - неопределено махна с ръка Зиблинг и добави загрижено: - Екселенц, налага се да поговорим! Веднага!
15
Национален пай.