Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 134
Перейти на страницу:

— Опасявам се, че трябва да ви съобщя една лоша новина, сър. Сержант Уилис, шофьорът на камиона, който прегази цивилния лекар…

— Да?

— Получил е сърдечен удар с фатален изход тази сутрин.

— Колко жалко.

— Да, сър — безизразно каза офицерът от Криминалния отдел. — Тялото му ще се кремира тази сутрин. Стана много неочаквано.

— Колко жалко. — Полковникът стана. — Прехвърлят ме отвъд океана. — Той си позволи леко да се усмихне. — Едно значително повишение.

— Честито, сър. Заслужихте си го.

По-късно Мери реши, че единственото нещо, което й попречи да полудее, бе, че изпадна в шоково състояние. Имаше чувството, че всичко, което става с нея, се случва с някой друг. Тя бе сякаш потопена под вода, движеше се бавно, а гласовете чуваше отдалече, като че имаше памук в ушите си.

Траурната церемония се състоя в погребалното бюро „Мас Хинт Александър“ на улица „Джеферсън“. Това беше синя сграда с бял портал и огромен бял часовник, окачен над входа. Ритуалната зала бе препълнена от приятели и колеги на Едуард. Имаше десетки венци и букети. На един от големите венци беше поставена визитна картичка с простите думи: „С най-дълбоки съболезнования. Пол Елисън“.

Мери, Бет и Тим седяха сами в малката стаичка за семействата на починалите, до голямата зала. Очите на децата бяха зачервени от плач и те мълчаха.

Ковчегът с тялото на Едуард беше затворен. Мери не можеше да понесе мисълта за причината за това.

Свещеникът говореше:

— Господи, ти си нашият пристан и утеха. Още от извечното начало, преди да са се издигнали планините, преди да си сътворил земята и света, от вечността и във вечността, да пребъдеш ти, Господи. Затова ние няма да се страхуваме, дори ако лицето на земята се промени и планините се сринат в дълбините на моретата…

Тя и Едуард бяха в малка платноходка на езерото Милфорд.

— Обичаш ли да се возиш на платноходка? — беше я попитал той още при първата им среща.

— Никога не съм се возила.

— В събота — беше казал той — ще те повозя.

Ожениха се седмица по-късно.

— Знаеш ли защо се ожених за теб, момиче? — шегуваше се той. — Защото мина изпита. Защото много се смя и не падна през борда.

Когато службата свърши, Мери и децата се качиха в дългата черна лимузина, която поведе траурното шествие към гробищата.

Гробището Хайленд на улица „Аш“ представляваше обширен парк, заобиколен от застлана с чакъл алея. То бе най-старото гробище в Джънкшън Сити и много от надгробните паметници бяха овехтели, повредени от атмосферните промени и годините. Беше изключително студено и затова церемонията на гроба беше много кратка.

— Аз съм възкресението и животът и онзи, който вярва в мен, дори и мъртъв ще продължава да живее, и който живее и вярва в мен, никога не ще познае смъртта. Аз съм този, който живя и умря, и възкръсна за нов живот вовеки веков.

Най-сетне церемонията свърши. Мери и децата стояха под пронизващия вятър и гледаха как спускат ковчега в замръзналата безчувствена земя.

Сбогом, моя любов.

Предполага се, че смъртта е някакъв край, но за Мери Ашли това бе началото на един непоносим ад. Те с Едуард неведнъж бяха говорили за смъртта и тя си мислеше, че е свикнала с мисълта за нея. Но внезапно от мъгляво събитие, което ще се случи в някой далечен ден, смъртта се бе превърнала в непосредствена и ужасяваща реалност. Мери не можеше да се примири с мисълта за края. Всичко в нея се бунтуваше, идеше й да изкрещи и да отрече онова, което се бе случило с Едуард. С неговата смърт бе умряло и всичко хубаво на този свят. Реалността продължаваше да я потопява в нови приливи на мъка. Тя искаше да остане сама. Сви се дълбоко в себе си и се чувстваше като малко, изплашено и изоставено дете. Откри, че се гневи на Господ. Защо не взе първо мен?, питаше тя. Сърдеше се на Едуард, че я е изоставил, сърдеше се на децата, сърдеше се на себе си.

Аз съм тридесет и пет годишна жена с две деца, а не знам коя съм. Докато бях госпожа Ашли, аз имах своя самоличност и принадлежах на някого, който също ми принадлежеше.

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)