Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Ейнджъл купи един камшик, плати в брой и си тръгна.
На следващата сутрин се върна в магазина с камшика. Продавачът погледна към него и изръмжа:
— Не връщаме пари.
— Не искам да ми връщате парите — обясни Ейнджъл. — Но се чувствам неудобно да нося това със себе си. Ще ме задължите много, ако се съгласите да ми го изпратите по пощата. Естествено ще ви платя за допълнителните разходи.
По-късно същия следобед Ейнджъл се качи на самолета и отлетя за Буенос Айрес.
Грижливо опакованият камшик пристигна във вилата в Ньой на следващия ден. Прие го пазачът на портала. Той прочете етикета с името на магазина, отвори пакета и много внимателно огледа камшика. Мислех, че старецът си има вече достатъчно от тези неща.
Той го предаде нататък и един от бодигардовете го занесе в шкафа в спалнята на Марин Гроза, където стояха и другите камшици.
10
Форт Райли е най-старият в армията на Съединените щати и е построен през 1853 г., когато за Канзас говореха като за индианска територия. Предназначен някога да пази керваните с фургони от набезите на войнолюбивите индиански племена, днес той се използваше преди всичко като база за хеликоптери и летище за малки самолети.
Стантън Роджърс се приземи със служебния ДС-7 и бе посрещнат от командира на форта и личния му състав. Наблизо чакаше лимузина, готова да закара Стантън до дома на семейство Ашли. Той се бе обадил на Мери след разговора й с президента.
— Обещавам ви да направя посещението си колкото се може по-кратко, госпожо Ашли. Възнамерявам да излетя в понеделник следобед и да ви видя, ако не възразявате?
Толкова е любезен. А е такава видна личност. Но защо ли го изпраща президентът да говори с мен?
— Чудесно — отвърна Мери и в отговор попита: — Не бихте ли желали да вечеряте с нас?
— Благодаря за поканата — отвърна той след кратко колебание. Това ще бъде една дълга и отегчителна вечер, помисли си Стантън.
Когато Флорънс чу новината, тя изпадна във възторг: „Съветникът на президента по международните въпроси ще дойде тук на вечеря? Значи ли това, че си приела поста!“
— Нищо подобно, Флорънс. Просто обещах на президента да поговоря с неговия съветник. Това е всичко.
Флорънс обгърна Мери с ръце и я притисна към себе си.
— Бих искала да избереш онова, което ще те направи щастлива.
— Знам.
Стантън Роджърс е прекрасен човек, реши Мери. Беше го виждала на пресконференции, на снимки в списание „Тайм“, но си помисли: В действителност изглежда по-едър. Беше много любезен, но в поведението му се усещаше някаква дистанция.
— Разрешете да ви предам още веднъж най-искрените съболезнования на президента по повод на вашата трагедия, госпожо Ашли.
— Благодаря ви.
Тя го запозна с Тим и Бет. След това отиде в кухнята, за да провери как Лусинда се справя с приготвянето на вечерята.
— Мога да сервирам, когато поискате — каза Лусинда, — но той няма да хареса задушеното.
Когато Мери съобщи на Лусинда, че Стантън Роджърс ще им идва на гости за вечеря и че иска тя да сготви задушено, Лусинда каза:
— Хора като господин Роджърс не ядат задушено.
— Така ли? А какво ядат те?
— Шатобриан и фламбирани палачинки.
— Ние ще ядем задушено.
— Добре — упорито каза Лусинда, — но това не е подходящата вечеря.
Беше приготвила картофено пюре, пресни зеленчуци и салата към задушеното. За десерт беше опекла тиквен пай. Стантън Роджърс изяде всичко, което му сложиха в чинията. По време на вечерята двамата с Мери обсъждаха проблемите на фермерите.
— Фермерите от Средния запад са притиснати жестоко, от една страна, от ниските цени, а от друга — от свръхпроизводството — каза Мери. — Те са твърде бедни, за да си купят това, което искат, но са твърде горди, за да просят.
Те говориха и за наситената с интересни събития история на Джънкшън Сити, но накрая Стантън Роджърс завъртя разговора около Румъния.