Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Нямаше време да взимат кръвна проба, така че използваха универсалния донор 0 отрицателен.
След като кръвопреливането започна, доктор Ашли каза:
— Тръбен дрен тридесет и две. — Сестрата му го подаде.
— Аз ще го затворя, Ед — каза д-р Шифър. — Защо не отидеш да се поизчистиш?
Операционната престилка на Едуард Ашли бе опръскана с кръв. Той погледна към монитора. Сърдечният ритъм бе силен и равномерен.
— Благодаря.
Едуард Ашли взе душ и се преоблече в кабинета си, след което седна да напише съответния медицински доклад. Стаята беше приятно обзаведена, секциите бяха запълнени с томове медицинска литература и спортни трофеи. Имаше и бюро, едно кресло, малка масичка и два обикновени стола. На стената висяха, поставени в обикновени рамки, дипломите на доктора.
Едуард чувстваше тялото си схванато и уморено след напрежението, което току-що бе преживял. Същевременно както винаги след тежка операция усещаше и силна сексуална възбуда. Изправянето лице в лице със смъртта увеличава жизнените ни сили, беше обяснил на Едуард един психиатър. Правенето на любов е своеобразно утвърждаване на жизнеността на природата. Каквато и да е причината за това, помисли си Едуард, иска ми се Мери да беше тук.
Той избра една лула от колекцията на бюрото си, запали я, отпусна се в креслото и изпъна краката си. Чувстваше вина, когато си мислеше за Мери. Беше отговорен за отказа й на предложението на президента. Възраженията му бяха основателни. Но имаше и още нещо, призна си Едуард, аз ревнувах. Реагирах като глезено дете. Какво щеше да стане, ако президентът беше направил подобно предложение на мен? Вероятно щях да го приема с въодушевление. Господи! Но единственото, за което си помислих, бе, че искам Мери да си остане вкъщи и да се грижи за мен и децата. Държах се като истинска свиня с мъжкия си егоизъм!
Той седеше, пушеше лулата си и изпитваше силно разочарование от себе си. Вече е твърде късно, помисли той. Но аз ще й се отплатя за това. Ще я изненадам с едно пътуване до Париж и Лондон през лятото. Може да я заведа и до Румъния. Ще изкараме истински меден месец.
Кънтри клубът на Джънкшън Сити представляваше една триетажна постройка от варовиков камък на три етажа, разположена сред покритите с ярка зеленина хълмове край града. Клубът разполагаше с игрище за голф с осемнайсет дупки, два тенискорта, плувен басейн, бар и трапезария с голяма камина в единия край на стаята, стая за игра на карти на горния етаж и съблекалня с лични шкафчета на партерния.
Бащата на Едуард, както и бащата на Мери бяха членували в този клуб и Едуард и Мери го бяха посещавали още от най-ранна детска възраст. Кънтри клубът беше център на обществения живот в града и беше негов символ.
Едуард и Мери пристигнаха късно, така че в трапезарията бяха останали съвсем малко гости. Те всички впериха поглед в Мери, когато тя седна на масата, и започнаха да си шушукат. Мери вече беше започнала да свиква с това.
— Съжаляваш ли? — Едуард погледна към жена си.
Естествено, че съжаляваше. Но всеки има своите съжаления за илюзиите и неосъществимите си мечти. Ако се бях родила принцеса, ако бях милионерка, ако бях получила Нобелова награда за лекарство срещу рака, ако… ако…
— Ни най-малко, скъпи — усмихна се Мери. — Невероятна случайност бе, че изобщо ми го предложиха. Така или иначе никога не бих изоставила теб и децата. — Тя взе ръцете му в своите. — Не, не съжалявам. Радвам се, че отказах предложението.
Той се наведе към нея и прошепна.
— Ще ти направя предложение, което няма да можеш да откажеш.
— Хайде — усмихна му се Мери.
В началото на брачния им живот, когато бяха още младоженци, сексуалните им желания бяха твърде силни. Те изпитваха постоянно физическо влечение един към друг, което не можеше да бъде утолено, преди и двамата да останат напълно без сили. С годините тази жажда за любов бе поотслабнала, но чувствата им бяха все така свежи, постоянни и нежни, което ги изпълваше с удовлетворение.
Когато се прибраха вкъщи, те се съблякоха, без да бързат, и си легнаха. Едуард я притисна до себе си и започна нежно да милва тялото й, да гали гърдите й, да възбужда зърната й с пръстите си, след което ръката му бавно се плъзна надолу към мекото кадифе под корема й.
Мери изстена от удоволствие.
— Това е прекрасно.