Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Той слезе долу, за да си вземе лекарската чанта. Когато се върна, видя, че Мери не се е помръднала.
— Ще ти дам нещо, което ще те накара да заспиш. — Той й даде приспивателно, помогна й да си легне и седна до нея на леглото. Час по-късно Мери все още беше будна. Той й даде още едно хапче от приспивателното. После трето. Най-сетне тя заспа.
В Джънкшън Сити имаше точно определена процедура за разследване на случай 1048 — произшествие с пострадали хора. Областната служба за бърза помощ предоставяше линейка и изпращаха един шериф на местопроизшествието. Ако в злополуката бе въвлечен и военен служител, Отделът за разследване на криминални произшествия в армията провеждаше разследване паралелно с шерифа.
Шел Планчард, цивилен офицер от Генералния щаб на Отдела за криминални произшествия във Форт Райли, обсъждаше доклада за произшествието с шерифа и неговия заместник в кантората на шерифа на Девета улица.
— Не мога да го проумея — каза шерифът.
— Кое? — попита Планчард.
— Ами, вижте. Имаме петима свидетели на катастрофата, нали? Свещеник, две монахини, полковник Дженкинс и шофьора на камиона сержант Уилис. И всички до един казват, че колата на доктор Ашли е завила по магистралата, подминала е знака „Стоп“ и е била ударена от военния камион.
— Точно така — каза военният. — Какво ви притеснява?
Мънстър се почеса.
— Господине, виждали ли сте някога доклад за катастрофа, в който двама свидетели да твърдят едно и също? — Той удари с юмрук по документите. — Това, което ме безпокои до смърт, е, че всички тези свидетели са напълно единодушни.
— Това просто показва, че случилото се е било съвсем очевидно — сви рамене сержантът.
— Има и още нещо, което ме смущава.
— Така ли?
— Какво са търсили свещеникът, двете монахини и полковникът на Седемдесет и седма магистрала в четири часа сутринта?
— Няма нищо тайнствено в това. Свещеникът и двете сестри са били на път за Леонардвил, а полковникът се е връщал във Форт Райли.
— Проверих в регистъра за пътнотранспортни произшествия — каза шерифът. — Последната глоба, която доктор Ашли е платил, е била за неправилно паркиране преди шест години. Той никога не е участвал в пътнотранспортни произшествия.
— Шерифе, за какво намеквате? — попита Планчард, като го изучаваше с поглед.
— Нищо не намеквам — сви рамене Мънстър. — Просто всичко това ми се вижда малко странно.
— Става въпрос за катастрофа, видяна от петима свидетели. Ако мислите, че става въпрос за някакъв заговор, то вашата теория има един голям недостатък. Ако…
— Знам — въздъхна шерифът. — Ако не беше нещастен случай, военният камион просто щеше да го удари и да продължи, без да спира. Нямаше да има нужда от всички тези свидетели и брътвежи.
— Точно така. — Човекът от Военния отдел за криминални престъпления се изправи и разпери ръце. — Е, аз трябва да се връщам в базата. Що се отнася до мен, аз смятам, че шофьорът на камиона, сержант Уилис, е чист. — Той погледна към шерифа. — Имаме ли някакви разногласия?
— Не — каза шерифът Мънстър с нежелание. — Трябва да е било нещастен случай.
Мери се събуди от плача на децата. Тя лежеше неподвижно, стискаше плътно затворените си очи и мислеше: Това е само част от един кошмар. Аз спя и когато се събудя, Едуард ще е жив.
Но плачът продължи. Когато вече не можеше да издържа, тя отвори очи и остана да лежи така, вперила поглед в тавана. Най-сетне, с огромно нежелание, тя се насили да стане от леглото. Чувстваше се като пияна. Влезе в стаята на Тим. Флорънс и Бет бяха при него. И тримата плачеха. Иска ми се и аз да можех да заплача, помисли си Мери. О, искам да мога да заплача.
Бет погледна към Мери.
— Наистина ли… наистина ли татко е умрял?
Мери кимна, защото не бе в състояние да го каже.
Тя седна на края на леглото.
— Трябваше да им кажа — извини се Флорънс. — Искаха да излязат да играят с някакви приятели.
— Няма нищо — Мери погали Тим по главата. — Не плачи, скъпи. Всичко ще бъде наред.
Нищо нямаше да бъде наред вече никога.
Никога.
Командването на Криминалния отдел на американската армия във Форт Райли бе разквартирувано в блок номер 169, стара каменна постройка, заобиколена от дървета, със стълби, които водеха към площадката пред входа на зданието. Офицерът от Криминалния отдел, Шел Планчард разговаряше с полковник Дженкинс в кабинета си на първия етаж.