Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
9
Покритата със сняг магистрала на Канзас бе изпъстрена с автомобили с проблясващи червени светлини, които обагряха мразовития въздух в кървавочервено. Там имаше една пожарникарска кола, линейка, кран, четири патрулни коли, там беше и колата на шерифа, а по средата, осветен от фаровете, стоеше петтонният военен камион влекач M87I. Частично затисната, изпод него се подаваше смачканата кола на д-р Едуард Ашли. Дузина полицаи и пожарникари обикаляха наоколо, размахваха ръце, потропваха с крака и се опитваха да се сгреят в мразовитата сутрин. По средата на магистралата лежеше едно тяло, покрито с брезент. Още една полицейска кола се приближи и спря. От нея изтича Мери Ашли. Тя трепереше така силно, че едва се държеше на краката си. Видя брезентовото покривало и се втурна към него.
Шерифът Мънстър я хвана за ръката.
— Не бих искал да го видя, ако бях на ваше място, госпожо Ашли.
— Пуснете ме — изкрещя тя, отскубна се от ръцете му и се втурна към брезента.
— Моля ви, госпожо Ашли. Не бихте искали да видите как изглежда.
Той я хвана в момента, в който Мери припадна.
Свести се на задната седалка на шерифската кола. Шерифът Мънстър седеше на предната седалка и я наблюдаваше. Беше включил парното и в колата беше задушно.
— Какво стана? — глупаво попита Мери.
— Припаднахте.
Тя внезапно си спомни. Не бихте искали да видите как изглежда.
Мери гледаше през прозореца към всичките тези аварийни коли с примигващи червени лампи и си мислеше: Това е някаква сцена от ада. Независимо от горещината в полицейската кола зъбите й тракаха.
— Как… — Беше й трудно да произнесе тези думи. — Как е станало?
— Вашият съпруг не е спрял на знака „Стоп“. Военният камион идвал по Седемдесет и седмо шосе, опитал се да го избегне, но съпругът ви се намерил точно пред него.
Тя затвори очи и си представи как става катастрофата. Видя как камионът се извисява над Едуард и почувства ужаса, който бе изпитал в последната си секунда.
Всичко, което тя успя да каже, бе:
— Едуард б-бе много внимателен шофьор. Той никога н-не би пропуснал да спре пред знак „Стоп“.
— Госпожо Ашли, има свидетели — каза той съчувствено. — Един свещеник и две монахини са видели как е станало, както и полковник Дженкинс от Форт Райли. Всички те твърдят едно и също нещо. Съпругът ви не е спрял на знака.
След това всичко ставаше сякаш на забавен кадър. Тя видя как вдигнаха тялото на Едуард и го сложиха в линейката. Полицаите разпитваха свещеника и двете монахини. Ще настинат, докато стоят така там на студа, помисли Мери.
— Ще откарат тялото в моргата — каза шерифът Мънстър.
Тялото.
— Благодаря ви — любезно отговори Мери.
Той я изгледа малко особено.
— По-добре да ви закарам вкъщи — каза той. — Кой е семейният ви лекар?
— Едуард Ашли. Едуард Ашли е семейният ми лекар.
По-късно тя си спомняше как се изкачиха към къщата и как шерифът Мънстър я въведе вътре. Флорънс и Дъглас Шифър я чакаха в дневната. Децата все още спяха.
Флорънс я прегърна.
— О, скъпа, толкова много съжалявам.
— Няма нищо — отвърна спокойно Мери. — Едуард е катастрофирал — тя се изкикоти.
— Нека те заведа горе — каза Дъглас, като я наблюдаваше внимателно.
— Много съм добре, благодаря. Искате ли чай?
— Хайде, ще те заведа в леглото — каза Дъглас.
— Не ми се спи. Сигурни ли сте, че нищо не искате?
Докато Дъглас я водеше нагоре по стълбите към спалнята, Мери му каза:
— Това беше катастрофа. Едуард е катастрофирал.
Дъглас Шифър я погледна в очите. Те бяха широко отворени и безизразни. Почувства, че го побиват тръпки.