Похищението [bg]

— Искам да се срещнеш с един човек — казва Сал. — Няма да ти е за пръв път, познаваш го. Твоя приятел и агент Абдел Насър.

Очите на Морган издават ужаса й, когато го довлачват вътре. Поне изглежда, че са превързали раните на коленете му, защото Морган не усеща вонята на гангрена. Очевидно е обаче, че са изтезавали и него. Лицето му е насинено. Изглежда замаян и отначало не я познава. Морган не успява да сподави плача си.

— Явно не те е грижа дали самата ти ще оживееш — отново заговаря Сал. — Трябва обаче да си отговориш на въпроса дали би проявила същата глупост, когато става дума за живота на приятеля ти.

Влиза друг пазач, който носи голям извит нож, ятаган, подобен на оръжията, с които извършват публичните екзекуции в Саудитска Арабия. Подава го на Карим и той го претегля на ръка преценяващо.

— Хубав е — казва, — много е остър.

Взема голяма метална кофа от ъгъла на стаята и Морган разбира, че там той ще събере кръвта на Абдел Насър, след като плъзне острието по шията му за заколение халал. Ще го заколят като овен или козел. Очите на Карим горят. Изглежда, екзекуцията на Абдел Насър ще му достави удоволствие.

На Морган й е безразлично дали самата тя ще се спаси, но някъде дълбоко в себе си усеща инстинктивна биологична нужда — трябва да спаси него. Не може просто да стои и да гледа как обезглавяват друго човешко същество, което и да е то, най-малко пък точно този човек. Не може безмълвно да го гледа облян и давещ се в собствената му топла кръв. Ако успее да запази един човешки живот, може би надеждата ще остане жива. Замаяният й унес след изтезанията секва, Морган се опомня и се връща в настоящето готова за действие. Гласът й изпълва стаята властно и авторитетно:

— Престанете! Ще го пощадите ли, ако призная?

Сал поглежда Карим, който кимва.

— Ще прочетеш ли текста пред камерата? — пита Сал.

Тя свежда поглед към мокрите си крака.

— Да, ще го прочета — отговаря.

Сал изважда камерата, поставя я върху триножника и я насочва към Морган. Карим внезапно започва да снове необуздано из стаята, ухилен до уши.

— Един дубъл! Един дубъл — бръщолеви. — Казваш го както трябва, иначе ще го убия!

Морган взема от него напечатания текст, поглежда към обектива и започва да чете, като се старае да звучи възможно най-бездушно:

— Казвам се Морган Купър и съм агент на ЦРУ. Дойдох в Палестина, за да измамя палестинския народ. Мисията ми е да разбия палестинската съпротива и да окажа подкрепа на кръстоносците и на евреите. — Тя потръпва — силно и неволно. Знае, че това ще се види на видеозаписа. — Ще бъда освободена едва след като правителството на Съединените щати освободи всички мюсюлмански бойци от залива Гуантанамо, Баграм и другите зловещи места под контрола на моя работодател, ЦРУ. Призовавам президента да направи така, че някой ден отново да видя децата си.