Похищението [bg]

— Не съм я пуснал, както се изразяваш — кротко възрази Адам. — Нямах голям избор. Тя е зрял човек, Шери. Не бях доволен, но решението си е нейно.

— Преди да се кача на самолета, се обадих на Роб и на Гери, един тип, с когото излизах и който пише за „Тексас Мънтли“. Разказах му какво се е случило и той отговори, че според него става дума за ЦРУ. Затова се обади на пиарите на ЦРУ, уж че пише някаква статия, и ги попита дали е вярно, че Морган е отвлечена. Нищо не му казали, Адам. Обаче ти ще ми кажеш. Имам права.

— Съжалявам, Шери. Знам, че трябваше да говоря с теб, но имах причини, много основателни причини да не го направя. Чувствам се зле и съзнавам, че сигурно си бясна, но ме изслушай…

— Да те изслушам ли? Дъщеря ми е изчезнала от близо месец, а вместо да ми съобщиш какво се случва, ти ме отсвирваш с един имейл, а после прелиташ океана с внуците ми. Ако не беше Рони, сигурно щях да отида в полицията и да им съобщя, че дъщеря ми е погребана в градината ви. Нали не се опитваш да ме убедиш, че това е нормално?

— Не, Шери, не е нормално. Изобщо не е нормално. Но ако нямаш нищо против, дай да поговоря с Роб.

Разнесоха се приглушени звуци явно от напрегнато обсъждане между Роб и Шери. Накрая той чу гласа на тъста си:

— Здравей, Адам. Как си?

— Можеше да е и по-зле.

— Какво да направя, приятел?

— Ами, първо, би ли се опитал да успокоиш малко Шери?

— Разбрано. Но какво става? Знаеш, че ти пазя гърба, но трябва да ми дадеш някаква информация. — Адам долови как гласът му пресеква дрезгаво. — Как да помогна на момиченцето си? Какво мога да направя?

— Роб, съжалявам, че не ви казах за всичко това. Бог ми е свидетел, че ми се искаше. Виж, не мога да говоря много по телефона, но има причина да съм толкова сдържан. Колегите на Морган ясно ми дадоха да разбера, че публичността несъмнено ще застраши безопасността й, и продължават да ми повтарят, че най-много се страхуват от изтичането на информация. Изглежда, смятат, че ако кажа на някого, дори на хора, на които имам доверие, вероятността да се случи нещо лошо расте. Както и да е, това е причината да не ви се обадя. Затова изпратих имейл на Шери, затова доведох децата в Англия.

— Мамка му! Каквото и да се случи, най-добре е вече да споделяме помежду си.

— Знам.

— Е, какви са ти плановете? Просто ще стоиш в Англия и ще чакаш Управлението да предприеме нещо ли?

— Не. Заминавам за Израел. И ако успея, за Газа. Ако Управлението не успее да я намери, може би аз ще успея.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб. Боже, трябва ми малко време да асимилирам всичко. Направо не ми се мисли какво преживява Морган, никак не ми е лесно, но ако спипаме тези копелета… — Гласът на Роб заглъхна, после продължи: — Не забравяй, че познавам много хора със сериозни връзки. Не е нужно да ти го казвам направо, ти ме разбираш, но ако ти трябва помощ, ми се обади. По всяко време, денем или нощем.