Похищението [bg]

— Съжалявам — казва Морган, — обаче какво общо има това с мен?

— Всичко — отговаря Карим. — Всичко. Ти идваш с нас, а после, след десетина дни ни намира шейтан арбат. Откъде са знаели къде сме? Ти си казала на сърбите — ти или ЦРУ. Преди да дойдеш, маршрутът ни беше тайна. А след това сърбите ни откриват, знаят къде сме. Познавам този арбат, чувам го и веднага заповядвам на муджахидините да се скрият. Само че няма къде. Хеликоптерът има ракети, двайсетмилиметрово оръдие. А ние имаме животни, коне — виждам как ги улучват. Нищо не остава. Превръщат се в червена пара. А после аз… как го казвате… заспивам.

Отново се намесва Сал:

— Блъснала го взривната вълна. Нещо тежко го ударило по главата и той изпаднал в безсъзнание.

— Когато се събуждам, е нощ. Има луна, но вали. Всички животни, всички муджахидини, всички… са мъртви. Намирам Халид. Главата и лицето му са цели, но тялото му… — Карим прави физиономия. — Пихтия. Тялото му е разкъсано. Гледам го и си спомням толкова много дни. Виждам очите му за последен път и си спомням детството ни, училището, времето на интифадата. Помня как водехме джихад в Афганистан, в Чечения, в Босна и в Косово. Помня сестра му Зейнаб. Ти я познаваш. Тя е тук. Да, сестрата на Халид сега се бори с нас. Но не плача за него. Загинал е като муджахидин. Отправям джаназа — молитва за мъртвите. Затварям очи и хуквам, защото знам, че скоро ще дойдат сърбите.

Морган знае, че не може да го убеди, че отмъщението, което търси, не е насочено в правилната посока, че предателството някъде по линията на снабдителите на АОК не е нейно. Но трябва да опита.

— Не съм го направила аз. — Не може да овладее треперенето на гласа си. — Не съм ви предала. Не сте заловили когото трябва. Аз работя за Държавния департамент. Както знаете, сферата ми на дейност са човешките права.

Карим се изправя, обикаля стаята, застава до уреда за изтезание и после, сякаш след дълги минути, разперва ръце и се засмива.

— Не съм го направила аз. Държавният департамент. — Гласът му се извисява пронизително: — Престани да лъжеш! — Поглежда Сал и казва няколко изречения на арабски.

Сал превежда сериозно, все едно е на делова среща:

— Каза, че се е засмял, защото ти продължаваш да твърдиш, че не си от ЦРУ, че не си виновна за смъртта на брат му Халид, а за тези лъжи ще бъдеш наказана още по-сурово. Иска да знаеш и още нещо. Най-трудното нещо за него е, че Халид всъщност не ти е вярвал. През последната нощ в укритието им в Сараево той се опитал да убеди Карим да не те взема с тях. Обаче Карим бил командирът, емирът, и не се съобразил с желанието му. През всичките тези години той обвинява за смъртта на Халид себе си и теб. — Сал вперва поглед в нея и добавя още по-настойчиво: — Позволи ми, моля те, да те посъветвам нещо — аз, не Карим. Започни да говориш истината. Това е единственият ти шанс да спасиш живота си.

Карим отново казва нещо на арабски и пазачите я стисват за ръцете и я принуждават да легне върху дъската. Усеща как лентите се пристягат през краката и гръдния й кош и как после изпъват ръцете й върху хоризонталните летви. Отново я завързват в китките и лактите. Карим нагласява последната лента на челото й. Морган не може да помръдне. Той навежда лицето си съвсем близо до нейното.