Похищението [bg]

Открай време се чудеше как изобщо двамата се бяха събрали и още повече — как изобщо бяха живели заедно петнайсет години. Изобщо не биха се срещнали, ако Роб не беше изгубил част от десния си крак в клането в Ке Сан: беше прекарал известно време в Тексаския университет в Остин, за да се възстанови. Когато погледите им се срещнали сред човешките останки от купон на дружеството „Капа Капа Гама“, Шерел вече завършвала — недоволна и изпълнена с копнеж душа, понесена във вихъра на сексуалните, политическите и психеделичните вълнения, разтърсващи Америка, докато старши лейтенант Ашфийлд служел на родината си в Азия. Той харесвал църквите, оръжията и Джони Кеш. Шерел предпочитала картите Таро, „Велвет Ъндърграунд“ и марихуаната. Обаче някак се озовали в леглото и когато се оказало, че тя е забравила да си вземе хапчето и забременяла с Морган, той без никакво колебание й предложил живота на военна съпруга и майка.

Според Адам най-доброто, което може да се каже по въпроса, е следното: последвалият ад бил и за двамата. Но веднъж успокоени от балсама на развода, двамата бяха съумели да изградят отношенията си върху основата на своята споделена всеотдайност към дъщеря си.

Веднага щом прецени, че е уместно, Адам позвъни на Роб в Таос — там беше шест часът сутринта. Обади се сънлив женски глас — приятелката на Роб, Кейти.

— Той не е тук, захарче. Замина снощи да се види с Шери в Сан Антонио. Тя се обади и каза, че имала да му съобщава нещо важно за Морган. Звучеше сериозно. Ще ми кажеш ли какво става?

— Не мога. Още не. Кога очакваш да се прибере?

— По дяволите, колко е часът? — Пауза, през която Кейти вероятно погледна часовника на нощното шкафче. — Замина в шест. Зависи дали е спирал през нощта. Тръгна с пикапа. Ако не е спирал — а нали го знаеш какъв е, сигурно не е, — трябва да е пристигнал преди около час.

По дяволите! Значи Роб нямаше да научи новината от Адам.

— Благодаря, Кейти. Извинявай, че те обезпокоих. Пази се.

Представи си как Роб пристига в къщата на Шери на Аламо Хайтс: емоционалния поток от думи, с който тя го залива, след като го е настанила сред индийските си копринени покривки и завеси, несъмнено представяйки Адам като злодей. Един бог знае какво и как е дочула, обаче той трябваше да я изпревари в така създалото се положение.

Беше закъснял. Мобилният му телефон иззвъня. Погледна дисплея. Номерът започваше с 575 — кодът на Таос, Ню Мексико. Обаче гласът отсреща не беше на Роб, а на Шерел. Явно се обаждаше от телефона на бившия си съпруг.