Похищението [bg]

Карим отново се надвесва над нея.

— Стига ли ти толкова? Ще говориш ли?

Морган пак не казва нищо.

— Това беше само за загряване — казва Сал. — Сега ще видиш какво означава да влезеш в подводница. Все още имаш шанс. Възползвай се от него, моля те.

Тя не отговаря и не помръдва. Подводницата. Така наричаха това мъчение в Аржентина по време на хунтата. И Инквизицията го използвала. Морган е проучвала досиетата на случаи, по които навремето е работила в централата на Управлението, и знае какво предстои. По време на обучението й ЦРУ използва метода, на който е подложена сега — изливането на вода от кана. Обаче според техниката, одобрена през 2002 година за разпити на заподозрени като членове на „Ал-Кайда“, върху лицето на затворника се поставя дебел плат, за да се образува задушливо мокро одеяло, така че той да не може да диша дори в промеждутъците между изливанията.

Тя знае, че смелостта й ще остане невъзпята. Гари, Адам, родителите й, децата — те никога няма да видят или да узнаят за решението й да умре, но да не издаде тайните си. Обаче след като е чула разказа на Карим и е усетила отблизо първичната му нужда от отмъщение, Морган е сигурна, че каквото и да каже или да направи, ще я убият. Единствената загадка остава кога точно.

Следва нова мъчителна пауза. Обаче докато Карим покрива лицето й с дебелото парче плат, Сал вече не я пита отново дали иска да признае. Този път започват да изливат съвсем лекичко и макар платът да подгизва, отначало Морган успява да раздвижи езика си и да образува въздушен мехур, от който вдишва плитко и по мъничко. После обаче започват да изливат безмилостно. Тя напразно се мъчи да поема въздух — платът е залепнал за кожата й като противно земноводно, като злобна и слузеста жаба, запушила дихателните й отвори. Гравитацията й е враг, защото благодарение на наклонената под двайсет градуса дъска задушливата течност не капе на пода, а неумолимо се стича към телесните й отвори. Вода има в синусите й, в ноздрите й, в устата й, дълбоко в гърлото й, долу в хранопровода, в трахеята, в гърдите и в дробовете й. Виси с главата надолу насред водопад, а после я хвърлят в подмолите на черното езеро под водопада. Изгубва контрол над тялото си и топла урина потича назад, смесва се с водата по безмилостния склон, образува локвичка на кръста й, после продължава да се стича чак до косата й. Незначителен остатък от вътрешния глас й подсказва, че краят е близо, тя усеща как пълзи навътре, как неволни спазми разтърсват ръцете, краката и торса й.

Тя не чува и не вижда, но мъчителите й свалят маската и престават да изливат вода. Дъската е върху опорна точка и те я натисват до изправено положение, а после разтриват корема й, докато Морган се закашля и постепенно идва в съзнание. Обаче облекчението трае само броени минути. Едва усетила, че е още жива, те отново я накланят назад и Карим я пита дали иска да повторят всичко отново.