![Похищението [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/9/pohishchenieto-bg-download.jpg)
Похищението [bg]
- Автор: Роуз Дэвид
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-269-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Похищението [bg]». Краткое содержание книги:
Най-неприятната им кавга се състоя на масата в кухнята три вечери преди заминаването й. След обичайното покачване на напрежението Морган заяви, че е изморена и иска да се наспи. Обаче Адам продължи настъпателно, настоя да довършат започнатото, защото няма да намери спокойствие, преди да се изяснят.
Тя изгуби търпение:
— Не мислиш ли, че и бездруго се чувствам достатъчно зле, загдето оставям теб и децата? — попита тя.
— Защо само влошаваш нещата? Или толкова искаш да ме разстроиш, че да не мога да спя, въпреки че ме чака много работа, преди да замина, а после — и едно дълго и изморително пътуване? Всички тези приказки за личната ми безопасност са пълни глупости. Единствената причина да продължаваш да обсъждаш връщането ми към работа на терен е нуждата ти да контролираш взаимоотношенията ни и да се разпореждаш. Всъщност не става дума за моята работа, нито дори за безопасността ми, а за това, че няма да бъда тук непрекъснато да обслужвам твоя живот и твоята кариера. — Накрая тя изрече нещо, вероятно за да му затвори устата, което много го обиди: — Адам, променил си се. Струва ми се, че не те обичам вече.
През десетте минути, докато се приготвяха да си лягат, Морган се опита да го убеди, че не е говорила сериозно, а само е търсела начин да го накара да замълчи. Обаче не се любиха през останалите нощи, а последната сутрин, докато таксито за летището я чакаше отпред, двамата се сбогуваха набързо, а тя отново спомена случилото се:
— Адам, за онова, което казах тогава. Знаеш, че не говорех сериозно. Бях ядосана. Исках само да те разбудя от самодоволството ти, от факта, че ме приемаш за даденост. Ще се върна след десет дни и нещата ще се променят. Ще се справим. Много те обичам.
Тогава, преди отвличането й, Адам не беше сигурен дали е истина. Сега знаеше само, че отчаяно копнее да е така.
Десет часът. Адам се беше прибрал преди половин час. Време беше да се обади на Гари. В кухнята на родителите си набра номера на агента и злобничко се зарадва на факта, че той се позабави да вдигне, а когато го стори, звучеше сънливо.
— Обажда се Адам Купър. Помоли да се обадя.
Гари бързо се разсъни:
— А, да, аз… Адам. Така. Нещо против да ми обясниш какво става, по дяволите?
— Моля? Както те предупредих, доведох децата в Англия. Установяваме се.
— Нямах предвид това. Причината за имейла ми е, че снощи някакъв журналист от Сан Антонио звъннал на пиара на ЦРУ и попитал вярно ли е, че наша служителка на име Морган Купър е била отвлечена в ивицата Газа. Да имаш представа защо се е случило това?
Адам се разтревожи:
— Репортер ли? Не разбирам. Не съм казал нито думичка на никого. Нали точно затова пристигнахме в Англия — за да не допуснем новината да се разчуе.
— Но познаваш някого в Сан Антонио. Сигурен ли си, че не си казал нищо, което да е дало възможност на тази жена да събере две и две и да получи… щях да кажа пет, но, разбира се, всъщност е четири.
— Шери? Тъщата ми? Тя е последният човек, на когото бих се доверил, ако не искам новината да се разчуе навсякъде.
— Да, това го разбирам. Как е научила според теб?
Адам нямаше представа.
— Възможно ли е Морган да й е казала нещо? Само че Шери дори не знае, че тя работи за Управлението, още по-малко пък подробности за мисиите й. Изпратих й имейл, че Морган е на делово пътуване, но само толкова. Повярвай ми, не познавам никакви журналисти в Тексас. Но ти сигурно ще успееш да овладееш разпространението на новината. Твоят пиар не може ли да убеди репортера, че това са глупости?