Мъжът от Санкт Петербург [bg]

„Достоевски е бил затворен тук — помисли си гордо Феликс, — както и Бакунин, който е бил прикован към стената цели две години. Нечаев е умрял тук.“

Отначало въодушевен от тази героична компания, сега той се ужаси при мисълта, че може да остане завинаги в затвора.

Ключът се завъртя в ключалката. Дребен плешив мъж с очила влезе в килията, държеше писалка, шишенце мастило и хартия. Остави ги на масата и каза:

— Напиши имената на всички подривни елементи, които познаваш.

Феликс седна и написа: „Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Пьотър Кропоткин, Исус Христос…“

Плешивият смачка листа, отиде до вратата на килията и почука. Влязоха двама едри надзиратели, които завързаха Феликс за масата и му свалиха чехлите и чорапите. Започнаха да шибат с камшик стъпалата му.

Мъченията продължиха цяла нощ.

Когато изтръгнаха ноктите му, той започна да им дава измислени имена и адреси, но те казаха, че не му вярват.

Когато започнаха да горят тестисите му със свещ, той изреди имената на всичките си приятели студенти, отново го обвиниха в лъжа.

Всеки път, щом припаднеше, го свестяваха. Понякога спираха за малко и той си мислеше, че най-после е свършило; но те започваха пак и той ги молеше да го убият, за да спрат мъките му. Продължиха дълго след като им каза всичко, което знаеше.

Сигурно някъде на зазоряване припадна за последен път.

Когато се свести, лежеше на леглото. Краката и ръцете му бяха превързани. Болката беше ужасна. Искаше да се убие, но бе твърде слаб да помръдне.

Плешивият дойде в килията вечерта. Когато го видя, Феликс заплака от ужас. Мъжът само се усмихна и излезе. Повече не се върна.

Всеки ден го навестяваше лекар и Феликс безуспешно се опитваше да изкопчи някаква информация: някой навън знае ли, че е тук? Има ли някакви съобщения за него? Някой искал ли е да го посети? Лекарят само сменяше превръзките и излизаше.

Феликс не спираше да мисли. Лидия сигурно беше ходила в стаята му и бе видяла безпорядъка. Някой в къщата вероятно й е казал, че тайната полиция го е отвела. Какво ли е направила тогава? Дали е започнала да разпитва трескаво, без да мисли за репутацията си? Или е била дискретна и е отишла при министъра на вътрешните работи с някаква измислена история за приятел на прислужницата й, който е затворен по погрешка? Всеки ден се надяваше да получи вест от нея, но вест не дойде.

След осем седмици вече можеше да ходи нормално и го освободиха без никакви обяснения.

Той се върна в къщата, където живееше. Очакваше да намери там бележка от нея, но и бележка нямаше, а стаята му беше дадена на друг. Питаше се защо Лидия не е продължила да плаща наема.

Отиде до дома й и почука на предната врата. Отвори му прислужник.

— Феликс Давидович Кшезински поднася почитанията си на Лидия Шатова…