Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
Остана да лежи на земята замаян и изнемощял. Отвори очи и видя, че се приближава полицай. Надигна се с мъка на колене.
— Пиян ли си? — попита униформеният.
— Малко ми прилоша — успя да отвърне Феликс.
Полицаят го хвана за дясната ръка и го вдигна на крака. Феликс бързо се освести от силната болка в рамото, но успя да задържи кървящата си длан в джоба на палтото.
Полицаят шумно вдиша и каза:
— Хм. — Отношението му стана по-топло, когато установи, че Феликс не мирише на алкохол. — Ще се оправите ли?
— Да, само минутка.
— Чужденец ли сте? — беше забелязал акцента му.
— Французин — отвърна Феликс. — Работя в посолството.
Полицаят стана още по-любезен.
— Да извикам ли карета?
— Не, благодаря ви. Остава ми още малко път.
Полицаят вдигна велосипеда.
— На ваше място бих го бутал.
Феликс взе колелото и отвърна:
— Така ще направя.
— Добре, сър. Бо-нююи.
— Бон нюи, полицай. — Феликс с усилие се усмихна. Забута колелото с лявата си ръка и отмина. „Ще свия в следващата пряка и ще седна да си почина“, реши той. Озърна се през рамо: полицаят още го гледаше. Насили се да продължи, макар че отчаяно искаше да легне на земята. „Следващата пряка.“ Но когато стигна до нея, я подмина, защото си каза: „Не тази, другата“.
И така стигна до дома си.
Сякаш часове по-късно застана пред високата къща в Камдън Таун. Като през мъгла се опита да види номера на вратата, за да е сигурен.
За да стигне до стаята си, трябваше да слезе по каменни стъпала към мазето. Облегна колелото на перилата от ковано желязо, докато отваряше малката порта. После опита да го спусне по стълбите, което бе грешка. То се изплъзна от ръката му и падна с трясък на площадката. След миг хазяйката му Бриджит се появи на вратата към улицата, загърната с шал.
— Какво е туй, за бога? — извика тя.
Феликс седна на стъпалата и не отговори. Реши известно време да не помръдва, докато се почувства по-добре.
Бриджит слезе и му помогна да се изправи.
— Май си прекалил с питиетата — рече тя. Поведе го по стълбите към мазето. — Извади си ключа.
Той трябваше да бръкне с лявата ръка в десния джоб на панталона си. Даде й ключа и тя отвори вратата. Щом влязоха, Феликс застана насред малката стая, а жената запали лампата.
— Дай да ти свалим палтото — каза тя.
Той я остави да му съблече палтото и тя забеляза петната от кръв.
— Бил ли си се?
Феликс легна на леглото.
— Изглеждаш много зле — отбеляза Бриджит.
— Зле съм — отвърна той и припадна.
Ужасна болка го върна в съзнание. Отвори очи и видя, че Бриджит промива раните му с нещо, което пареше като огън.
— Ръката трябва да се зашие — рече тя.
— Утре — изпъшка Феликс.
Тя му даде да пие от чаша. В нея имаше топла вода с малко джин.
— Нямам бренди — обясни Бриджит.
Феликс легна по гръб и я остави да го превърже.
— Мога да доведа лекар, но с к’во да му платя…
— Утре.
Тя стана.
— Ще дойда да те видя рано сутринта.
— Благодаря ти.
Тя излезе и Феликс най-сетне си позволи да се отдаде на спомени.
От векове всичко, което е нужно на хората, за да увеличат своята продукция или дори да продължат да я създават, е заграбено от малцина. Земята принадлежи на малцина, които могат да попречат на общността да я обработва. Минните шахти, които са дело на труда на поколения, принадлежат на малцина. Тъкачната машина, която в настоящия си усъвършенстван вид представлява труда на три поколения ланкашърски тъкачи, принадлежи на малцина; и ако внуците на същия онзи тъкач, който е изобретил първата тъкачна машина, предявят правата си върху една от тези машини, те ще му кажат: „Не пипай! Тази машина не е твоя!“. Железниците принадлежат на неколцина акционери, които може би дори не знаят къде точно се намират линиите, които им носят годишен доход, по-голям от дохода на средновековен крал. И ако децата на онези хора, които са умирали с хиляди, за да прокопаят тунелите, се съберат и идат — парцаливо, гладно множество — да помолят за хляб или работа същите тези акционери, те ще ги посрещнат с щикове и куршуми.
Феликс вдигна поглед от брошурата на Кропоткин. Книжарницата беше празна. Книжарят бе стар революционер, който си изкарваше прехраната с продажба на романи на богати жени, но криеше и нелегална литература в задната стая на магазина си. Феликс прекарваше много време там.