Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Мъжът от Санкт Петербург [bg]
Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Първата световна война Британия трябва да привлече Русия на своя страна. Племенникът на цар Николай II пристига на тайни военноморски преговори с лорд Уолдън, който е живял в Русия и е женен за рускиня — Лидия. Но и други хора се интересуват от пристигането на княз Алексей: единствената дъщеря на Уолдън — Шарлът — своенравна идеалистка с ясно изразени социални позиции; Базил Томсън, оглавяващ Специалния отдел, и най-вече Феликс Кшезински — безмилостен руски анархист.
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
  
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
  
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 135
Перейти на страницу:

Беше на деветнайсет. Скоро щяха да го изгонят от престижната Духовна академия заради отсъствия, лоша дисциплина, дълга коса и връзки с нихилисти. Беше гладен и беден, скоро щеше да е и бездомен, а животът бе прекрасен. Интересуваха го само идеите и той всеки ден научаваше по нещо ново за поезията, историята, психологията и — най-вече — за политиката.

Законите за собствеността не са създадени да гарантират на индивида или на обществото правото да се възползват от плодовете на собствения си труд. Напротив, те са създадени така, че да отнемат на производителя част от онова, което е създал. Когато например законът постановява нечие право на дом, той не му дава правото на къщата, която е построил сам, или на къщата, която е издигнал със свои другари. В този случай никой не би оспорвал правото му! Напротив, законът постановява правото му на къща, която не е продукт на неговия труд.

Когато чу за анархистите за първи път, девизът им му прозвуча нелепо: „Собствеността е кражба, правителството е тирания, анархията е справедливост“. Но колкото и да е странно, щом поразсъждава по тези въпроси, това му се стори не само вярно, но и очевидно. Възгледите на Кропоткин за законите бяха неоспорими. В селото на Феликс нямаше нужда от закони, за да се предотвратяват кражбите: ако някой селянин отмъкнеше коня на друг или стола му, или рубашката, бродирана от жена му, цялото село щеше да види, че крадецът притежава тези неща, и щяха да го накарат да ги върне. Единствената кражба, която оставаше ненаказана, бе, когато земевладелецът събираше рентата си; а полицаят дори го придружаваше, за да обезпечи кражбата. Същото беше и с правителството. Селяните нямаха нужда някой да им казва как да орат, как да разпределят воловете по нивите: те си го решаваха сами. Единствено за оранта на господарските ниви имаше нужда от наложени правила.

Постоянно ни повтарят какви били ползите от законите и наказанията, но дали онези, които го говорят, някога са се опитвали да претеглят ползите, приписвани на законите и наказанията, срещу деградиращите ефекти от тези наказания върху човечеството? Вижте само какви пагубни страсти събуждат сред хората отвратителните наказания, които се извършват по нашите улици! Човекът е най-жестокото животно на света. И кой подклажда и развива тази вродена жестокост, ако не царят, съдията и свещениците, въоръжени със закона, който постановява да дерат някой жив, да наливат врящ катран в раните му, да му секат ръцете и краката, да чупят костите му, да нарежат човек на парчета, за да запазят властта си? Само вижте що за потоп от поквара залива човешкото общество чрез „информирането“, което се поощрява от съдиите и се плаща добре от правителството, под претекст че така се подпомага разкриването на „престъпления“. Само идете в затворите и вижте какво се случва с човек, когато е потопен в покварата и разложението, които струят от самите стени на нашите затвори. И накрая, помислете в каква развала, в каква умствена поквара са поддържани тези хора чрез идеята за подчинението, която е самата същност на закона; за суровото наказание; за властта да наказваш; за необходимостта от палачи, надзиратели и информатори — накратко, всички атрибути на закона и властта. Помислете за това и със сигурност ще се съгласите, че закон, който налага наказания, е извращение, което трябва да изчезне.

Народите без политическа организация и поради това не така покварени като нас разбират напълно, че човекът, който е наречен „престъпник“, е просто несретник; и че лекът не е да го нашибаш с пръчка, да го оковеш или да го убиеш, а да му помогнеш с най-братска грижа, с отношение, основано на равенството, като заживее сред честни хора.

Феликс смътно усети, че някой влезе в книжарницата и стои до него, но се беше задълбочил в думите на Кропоткин.

Никакви закони! Никакви съдии! Свобода, равенство и човешко съчувствие са единствените ефективни бариери, които можем да издигнем пред антисоциалните инстинкти на някои от нас.

Клиентът изпусна книга и той си изгуби мисълта. Вдигна поглед от памфлета, видя томчето на пода до дълга пола и автоматично се наведе да го вдигне вместо дамата. Когато й го подаде, съзря лицето й.

Ахна.

— Господи, вие сте ангел! — рече той съвършено искрено.

Тя беше руса и дребна, носеше светлосиво кожено палто с цвета на очите й и всичко в нея бе бледо, светло и чисто. Той си помисли, че никога не е виждал по-красива жена, и беше прав.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)