Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Мъжът от Санкт Петербург [bg]
Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Първата световна война Британия трябва да привлече Русия на своя страна. Племенникът на цар Николай II пристига на тайни военноморски преговори с лорд Уолдън, който е живял в Русия и е женен за рускиня — Лидия. Но и други хора се интересуват от пристигането на княз Алексей: единствената дъщеря на Уолдън — Шарлът — своенравна идеалистка с ясно изразени социални позиции; Базил Томсън, оглавяващ Специалния отдел, и най-вече Феликс Кшезински — безмилостен руски анархист.
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
  
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
  
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 135
Перейти на страницу:

— Не и когато си гол. — Тя беше в настроение за размисли. — Преди да те срещна, мъжките тела ми бяха интересни, но се преструвах, че не е така, дори пред себе си. После се появи ти и аз просто не можех вече да се преструвам.

Той близна вътрешната страна на бедрото й и тя потрепери.

— Правил ли си това с друго момиче?

— Не.

— И ти ли се преструваше?

— Не.

— Мисля, че някак го разбрах. Има нещо в начина, по който изглеждаш, нещо диво и свободно, като животно, не се подчиняваш на никого, просто правиш каквото искаш.

— Никога досега не съм срещал момиче, което би ми позволило.

— Всички биха го искали. Всяко момиче би го искало.

— Защо? — попита той егоистично.

— Защото лицето ти е толкова жестоко, а очите — така нежни.

— Затова ли ми позволи да те целуна в книжарницата?

— Не съм ти позволила — нямах избор.

— Можеше да извикаш за помощ след това.

— Тогава исках само да го направиш отново.

— Сигурно съм се досетил каква си всъщност.

Сега беше неин ред да бъде егоистична.

— И каква съм всъщност?

— Студена като лед на повърхността и гореща като ада отдолу.

Тя се изкикоти.

— Аз съм голяма актриса. Всички в Санкт Петербург ме мислят за добро момиче. Държа се като пример за по-младите от мен, също като Ана Каренина. Сега, когато вече знам колко съм лоша, ще трябва да се преструвам два пъти повече на девственица.

— Не можеш да се преструваш два пъти повече на каквото и да било.

— Чудя се дали всички се преструват — заключи тя. — Например баща ми. Ако знаеше, че съм тук, щеше да умре от ярост, но навярно и той е изпитвал същото на младини — не мислиш ли?

— Не е сигурно — каза Феликс. — Но какво би направил, ако разбере?

— Ще те нашиба с камшик.

— Първо ще трябва да ме хване. — Хрумна му нещо. — На колко години си?

— Почти на осемнайсет.

— Господи, мога да отида в затвора, защото съм те прелъстил.

— Ще накарам татко да те измъкне оттам.

Той се претърколи по корем и я погледна.

— Какво ще правим, Лидия?

— Кога?

— Занапред.

— Ще останем любовници, докато навърша необходимата възраст, и после ще се оженим.

Той се втренчи в нея.

— Наистина ли?

— Разбира се. — Тя изглеждаше искрено изненадана, че не е стигнал до същото заключение. — Какво друго да направим?

— Искаш да се омъжиш за мен?

— Да! А ти не искаш ли?

— О, да! — изпъшка той. — Много го искам.

Тя седна с разкрачени около лицето му крака и го погали по косата.

— Тогава точно това ще направим.

— Така и не ми каза как успяваш да идваш при мен — рече той.

— Не е много интересно — каза тя. — Лъжа, подкупвам слугите, поемам рискове. Тази вечер например. Приемът в посолството започва в шест и половина. Излязох от къщи в шест и ще ида там в седем и петнайсет. Каретата е в парка — кочияшът си мисли, че се разхождам с прислужницата, а тя е долу пред къщата и мечтае как ще похарчи десетте рубли, които ще й дам, за да си държи устата затворена.

— Сега е седем без десет — каза Феликс.

— О, господи! Бързо, направи ми го с език, преди да тръгна.

Тази нощ Феликс беше заспал и сънуваше бащата на Лидия — когото не беше виждал, — когато те нахлуха в стаята му с фенери в ръце. Той се събуди веднага и скочи от леглото. Отначало си помисли, че студенти от университета му устройват номер. После единият го удари с юмрук в лицето и го изрита в стомаха, и Феликс разбра, че са от тайната полиция.

Предположи, че го арестуват заради Лидия, и ужасно се изплаши за нея. Дали щеше да бъде публично опозорена? Баща й толкова луд ли беше, че да я накара да свидетелства пред съда срещу любовника си?

Гледаше как полицаите прибират в торба всичките му книги и писма. Книгите беше взел назаем, но нито един от собствениците им не бе толкова глупав да си напише името в тях. Писмата бяха от баща му и сестра му Наташа — никога не беше получавал писма от Лидия и сега бе благодарен за това.

Изведоха го от къщата и го блъснаха в една четириколка. Поеха по Пантелеймоновския мост и после по каналите, сякаш за да избегнат главните улици.

— В затвора на „Литовска“ ли ме карате? — попита Феликс. Никой не отговори, но когато минаха по Дворцовия мост, разбра, че го водят в прочутата Петропавловска крепост, и сърцето му се сви.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)