Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Уилям, кочияшът, беше героят на вечерта. Той няколко пъти им бе описал дивия поглед в очите на нападателя, който го заплашвал с револвера, и като се наслаждавал на смайването на прислужниците, бързо се беше възстановил от недостойната си поява гол в кухнята.

— Разбира се — обясни Причард, — аз, естествено, предположих, че крадецът е искал само дрехите на Уилям. Знаех, че Чарлз е в двореца, така че вероятно той щеше да докара каретата, затова реших да не съобщавам на полицията, докато не говоря с господаря.

Лакеят Чарлз каза:

— Представете си как се почувствах, като разбрах, че каретата е заминала! Казах си: „Сигурен съм, че беше тук. О, ами че Уилям трябва да я е преместил“. Хукнах нагоре-надолу по булеварда да я търся. Накрая се върнах при двореца. „Има проблем — рекох на портиера, — каретата на граф Уолдън я няма.“ А той ми вика: „Уолдън ли?“, е, не беше много уважително…

Госпожа Мичъл го прекъсна:

— Дворцовите слуги си мислят, че са по-висши дори от благородниците…

— Та той ми вика: „Уолдън замина, приятел“. Викам си: „Божкеее, ами трябва да ги догоня!“ Хуквам аз през парка и на половината път намирам каретата, а милейди пищи истерично, господарят пък — с окървавен меч!

— И след всичко това нищо не е откраднато — отбеляза госпожа Мичъл.

— Лунатик — заяви Чарлз. — Същински лунатик.

Всички бяха съгласни с него.

Готвачката наля чая и сервира първо на Шарлът.

— Как е милейди сега? — попита тя.

— О, добре е — отвърна Шарлът. — Легна си и взе лауданум. Трябва вече да е заспала.

— А господата?

— Татко и княз Орлов са в салона, пият бренди.

Готвачката въздъхна тежко.

— Крадци в парка и суфражетки в двореца — не знам накъде отива тоя свят.

— Ще има социалистическа революция — заяви Чарлз. — Помнете ми думите.

— Ще ни изколят всички в леглата — рече мрачно готвачката.

— А какво имаше предвид онази суфражетка, като каза, че кралят измъчвал жени? — попита Шарлът. Говореше на Причард, който понякога й обясняваше неща, които тя не биваше да знае.

— Имала е предвид насилственото хранене — поясни той. — Явно е болезнено.

— Насилствено хранене?

— Когато не искат да ядат, а пък ги карат насила.

Шарлът беше объркана.

— Как, за бога, става това?

— По няколко начина — рече Причард, но по погледа му личеше, че няма намерение да ги описва в подробности. — Единият начин е с тръба през ноздрите.

Прислужницата се обади:

— И с какво ли ги хранят?

— Вероятно със супа — отвърна Чарлз.