Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
Много от младите мъже, с които Шарлът е танцувала на бала на Белинда, загиват във Франция. Фреди Шалфонт умира при Ипър. Питър се връща у дома ранен. Шарлът учи за медицинска сестра и заминава на фронта.
През 1916 г. Лидия ражда момче. Очаквало се раждането да е трудно заради напредналата й възраст, но протекло без никакви проблеми. Момчето е наречено Алекс.
Шарлът се разболява от пневмония през 1917 г. и е изпратена у дома. По време на възстановяването си превежда на английски „Капитанската дъщеря“ от Пушкин.
След войната жените получават право да гласуват. Лойд Джордж става премиер. Базил Томсън получава рицарско звание.
Шарлът се омъжва за млад офицер, за когото се е грижила във Франция. Войната го е превърнала в пацифист и социалист и той става един от първите депутати от лейбъристката партия в Парламента. Шарлът е призната за водещ преводач в Англия на руска литература от деветнайсети век. През 1931 г. двамата с мъжа й заминават за Москва и когато се връщат у дома, обявяват, че СССР е истински рай за работниците, но след германо-съветския пакт променят мнението си. Съпругът на Шарлът става министър без портфейл в правителството на лейбъристите през 1945 г.
Шарлът още е жива. Живее в къща в някогашната ферма на имението. Къщата е построена от баща й за управителя на Уолдън Хол и е просторна, стабилна и пълна с удобни мебели и красиви тъкани. На мястото на фермата вече има жилищни сгради, но Шарлът обича да е сред хора. Уолдън Хол е възстановен и сега е собственост на сина на Алекс Уолдън.
Шарлът понякога бърка събитията от близкото минало, но помни много добре лятото на 1914 г. В тъжните й кафяви очи се появява отнесено изражение, когато започне да разказва някоя от потресаващите си истории.
Но тя не живее само с миналото. Осъжда комунистическата партия на Съветския съюз, защото е създала лошо име на социализма, и не одобрява Маргарет Тачър, която е създала лошо име на феминизма. Ако й кажете, че госпожа Тачър не е феминистка, тя ще отговори, че в такъв случай и Брежнев не е социалист.
Вече не превежда, разбира се, но сега чете „Архипелаг Гулаг“ на руски. Смята, че Солженицин е твърде праволинеен, но все пак е решена да довърши книгата. Тъй като може да чете само по половин час сутрин и половин час следобед, по нейни сметки ще стигне до края й, когато е на деветдесет и девет години.
Не знам защо, но съм сигурен, че ще успее.
Благодарности
Много приятели ми помогнаха при писането на тази книга. Искрените ми благодарности на Алън Ърни, Пат Голбиц, М. И. Хирш, Илейн Костър, Даяна Ливайн, Карън Майър и нейните сътрудници, Сю Рап, Памела Робинсън и екипа на „Бъртрам Рота“, на Хилари Рос, Кристофър Синклер-Стивънсън, Даниъл Старър, Колин Тенант и — последен, но не по важност — Ал Зукерман.
В романа са използвани цитати от броевете на „Таймс“ от 4 юни и от 29 юни 1914 г.
Песента „След бала“ е написана от Чад К. Харис и публикувана във Великобритания от „Френсис Дей и Хънтър“.
„Нейната дилема“ е от изданието „Събрани стихотворения“ на Томас Харди, публикувано от „Пепърмак“.