Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Изабел сви ръце в юмруци. Това означаваше, че мръсникът е бил здрав, докато майка й е била жива. Дали той беше човекът, който я беше отровил?
На входната врата се появи един млад паж с бяла перука.
— Милейди — каза той и се поклони изненадано. — Страхувам се, че лорд Керн излезе.
— Излязъл! — каза Хелън и се нацупи леко. — И кога ще се върне?
— Негово превъзходителство не ми каза. Не остави никакви инструкции, освен…
— Освен какво?
— Каза, че вие и госпожица Дарси не трябва да го чакате тук в никакъв случай.
Хелън се намръщи.
— Какво странно нареждане. Той не ни очакваше.
Изабел обаче беше разбрала смисъла на заповедта. Керн беше предвидил посещението й тук и бе успял да я надхитри. „Ако ви открия в близост до Линууд, няма да ви се размине.“
Тя обаче нямаше намерение да се предаде без бой.
— Сигурно не сте го разбрали — каза тя. — Лейди Хелън е бъдещата съпруга на лорд Керн. Той никога не би й забранил да влезе в дома му.
Тя хвана Хелън под ръка, без да обръща внимание на удивеното изражение на госпожица Гилбърт, и мина покрай смаяния паж. Когато влезе в къщата, пред Изабел се разкри великолепието на фоайето. Един овален прозорец високо на тавана хвърляше светлина и не позволяваше на помещението да изглежда мрачно.
— Човек не трябва да се оставя да бъде командван от слуга — измърмори тя на Хелън. — Е, къде е дневната?
— На първата площадка — отвърна Хелън и тръгна към голямото стълбище с балюстради в бяло и златно. — Великолепна си, братовчедке — добави шепнешком тя. — Аз щях да се подчиня моментално и да се върна у дома.
— О, боже, о, боже — вайкаше се госпожица Гилбърт и мачкаше кърпичката си. — Негово превъзходителство ще бъде бесен. Той ще ме накаже заради вашето поведение.
— Глупости, Гили — каза Хелън, докато се качваше по широките мраморни стъпала. — Той не ти е работодател. Пък и аз вече съм голяма жена. Ти си ми приятелка и компаньонка, но аз вече не съм длъжна да се подчинявам на гувернантка.
— Нито пък на който и да било мъж — допълни Изабел, решена да попречи на Керн да определя всичко в живота на бъдещата си съпруга. Той сигурно щеше да се налага винаги над едно такова сладко момиче, каквото беше Хелън, ако Изабел не предприемеше мерки да я защити. — Една жена трябва да показва независимо мислене, вместо да следва сляпо чужди заповеди.
— Напълно съм съгласна. Ще кажа това на Джъстин веднага щом той се прибере.
— Може би не веднага — предупреди я Изабел. — Понякога мъжете трябва да бъдат оставяни да вярват, че имат предимство. Дори ако това не е така.
— О, разбирам. Колко си умна. — Хелън премигна и погледна Изабел с възхищение. — Откъде знаеш толкова много за света?
— От изучаване на човешката природа. — За да отвлече вниманието на Хелън, тя възкликна: — Каква прекрасна стая. Заклевам се, че това ще бъде любимото ти място, след като се омъжиш.
Стените бяха покрити с жълта дамаска и цялата дневна излъчваше топлина и спокойствие. Наоколо бяха поставени групи от шезлонги и столове, а върху осмоъгълните маси имаше елегантни статуетки и други миниатюрни украшения, близо до камината от бял мрамор се виждаше красиво френско писалище. Високите прозорци откриваха прекрасна гледка към Хайд парк с неговите зелени дървета и пътеки за езда.
Докато Хелън поръчваше чай и подаваше наметалата им на пажа, Изабел се приближи до един прозорец. Във въздуха се носеше лекият аромат на пчелен восък, а в камината гореше огън. Тя не можа да се въздържи и си помисли какво ли щеше да бъде да живее в такъв разкош и да си почива в същата тази стая, като чете книга или се наслаждава на прекрасния изглед към парка. Но единственият начин да получи положение тук беше Хелън да се обвърже с високомерния лорд Керн.
Изабел потръпна и това я разстрои. Толкова за завистта.
Безпокойството й попречи да седне при другите две жени. Сега, когато бе успяла да се вмъкне в тази крепост, трябваше да измисли някакво извинение и да се измъкне. Ако късметът не й изневереше, щеше да й трябва не повече от четвърт час, за да постигне целта си.
Тя притисна длан към кръста си и се приближи към Хелън.
— Милейди, страхувам се, че имам неотложна нужда. Трябва да намеря стаята за отдих.
Хелън скочи на крака.
— Какво има? Болна ли си? Веднага ще се върнем у дома.
— Нуждата ми не търпи отлагане. — Изабел сведе скромно поглед. — Дойде ми месечният посетител. — Това не беше изцяло лъжа, тя наистина очакваше цикълът й да започне след ден-два.
— О! Горкичката. Ще позвъня за слуга.
Хелън тръгна към звънеца, но Изабел я улови за ръката.