Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
Каубоят се приближи до една висока и дебела бреза взе ножа и отдели няколко широки ленти здрава, но гъвкава кора Много бързо направи нещо като фуния, която спокойно можеше да побере четири галона течност.
— Вижте колко е лесно — каза той, като продължи да изрязва още ленти от кората — От тази бреза индианците правят леки канута, които превозват четири-пет души, и с тях дръзват да прекосяват дори бързеите на големите реки. Аз ще се задоволя да направя три-четири съда и няколко тръбички, които да използувам като канелки.
— С каква цел?
— О!… Ама че любопитко!… Сега ще научите.
Като направи четири фунии и препъна няколко кори в конусовидна форма той се приближи до едно голямо дърво с червеникава кора и с ножа си направи дълбок прорез. Пъхна в него канелка, подложи един от съдовете и продължи странната си операция върху други три.
— Сезонът е много подходящ — каза той, след като свърши.
— Точно през пролетта индианците събират захарта. Колкото по-топли са дните, толкова повече е и сокът, защото топлината увеличава отделянето му. Погледнете, Армандо!…
Младежът се доближи любопитно до дървото и видя, че по канелката, която каубоят бе прикачил, течеше струя течност, която доста бързо се събираше в поставения отдолу съд. Бени потопи своята кожена чаша напълни я със сок, подаде я на Армандо и му каза:
— Пийте до насита. Преди да дойде утрешният ден, това дърво ще ни даде около три галона сок.
Армандо първо опита после жадно и с голямо удоволствие изпи остатъка и каза:
— Прилича на медена вода.
— Значи превъзходно?…
— Прекрасно, Бени.
— Знаете ли как се наричат тези дървета?
— Не.
— Това е клен.
— А!… Вече съм чувал да се говори за него.
— А сигурно сте яли и захар от клен, като сте мислели, че е от захарна тръстика. По тези места още доста я използуват. Едно време производството бе много голямо и от тези дървета се печелеха хиляди долари, така ли е, господин Фалконе?
— Можете да кажете и милиони — отговори механикът. — Канада изнасяше стотици тонове, но тази индустрия се развива само от индианските племена
— Колко сок дава всяко дърво, Бени? — попита Армандо.
— Средно двадесет галона.
— А колко сок е необходим, за да се добие един килограм захар?
— Осем или девет галона.
— Загубата на толкова течност не вреди ли на растението?
— Не, щом продължава да дава същото количество и през следващите години.
— Но това е голямо щастие за индианците!…
— И като си помислите, че всеки с помощта на семейството си през пролетта събира не по-малко от шестстотин либри захар.
— А как се извлича?
— Слагат течността да заври, а след това я охлаждат. Утре ще ви дам да опитате, тъй като ще поостанем тук няколко дни, за да си набавим захар. Имаме малко, а не обичам горчив чай. Нека оставим дърветата да си отделят сока, а ние да отидем да закусим. По-късно ще направим още съдове и ще сложим тенджерите на огъня.
Върнаха се в лагера, където бяха приятно изненадани с готова закуска. С голям апетит изядоха лакомо последния тетраон и едно прерийно куче, което имаха късмет да убият сутринта и чието крехко месо много прилича на месото на малко теленце. След това се опънаха под свежата сянка на група дървета, за да изпушат по една лула и да си побъбрят. Армандо, който не можеше да стои на едно място, се възползува от краткотрайната почивка и тръгна към горичката. Бе забелязал следи от лопатар, наречен лапач на дърво, защото имаше навика да яде младите клони на върбата и клена. Навлезе в горичката с надеждата да изненада някой от тези и да направи един прекрасен подарък на приятеля си Бени, който много пъти бе хвалил вкусното им меса. Докато минаваше предпазливо от клен на клен и се спираше от време на време, за да се ослуша той бе успял да се отдалечи около половин миля от лагера Тогава му се стори, че чува откъм бреговете на едно малко езеро или по-скоро някакво блато да прошумоляват клони. Гъсталакът беше много плътен — предимно от върба и храсти, и не можа да разбере веднага какво става. Затова се спря и ослуша. Стоя неподвижен няколко минути с пръст върху спусъка готов да стреля, но като не чу нищо повече, запълзя по посока на блатото, убеден, че сред храстите се крие дивеч. Беше на петдесетина крачки от брега когато отново видя, че клоните се движат.
— Там се крие — промърмори.
Той вдигна бавно пушката и когато му се стори, че забелязва сянка сред листака натисна спусъка. Гърмежът едва беше заглъхнал, когато чу вик, който му заприлича по-скоро на човешки. Видя, че високите върхове се раздвижиха бързо, сякаш някой се мъчеше да си проправи път, след това настъпи покой.